P2P-кредитирането (споделено кредитиране) или инвестициите чрез него, ако погледнем през призмата на осигуряване на капитала, са една от стабилните и доходни алтернативи през последното десетилетие. Популярността се дължи на високата доходност и на лесното управление на активите, отбелязва Цветослав Цачев – главен инвестиционен консултант в „Елана Трейдинг“. Р2Р-платформата позволява на заемодателя да реши кого да финансира. Финтех компанията, която управлява платформата, е посредника при сделките. Този тип инвестиции навлиза като сериозен дял от портфейла на инвеститорите, в който има още недвижими имоти и земи, депозити, акции и борсово търгувани фондове. Делът му нараства, макар и да е значително по-малък от капиталите насочени към финансови инструменти на регулираните пазари.
Какво е P2P-кредитирането?
Но P2P-кредитирането не трябва да се разглежда като инвестиционен инструмент, каквото е акция на банка или борсово търгуван фонд във финансовия сектор. То е алтернатива на депозита в банка, която кредитира хора или фирми. Но с тази разлика, че лихвите по кредитите са високи и спредът между кредити и депозити се разпределя между кредитора и получателя. Някои платформи дават свобода да се избира на кого да се предоставят заеми и съответно определят на какъв рисков профил отговаря дадената доходност. Кредиторът има достъп до историята на получателя на парите от обслужването на предишните му заеми, информация за доходи и задлъжнялост.
Другият модел е чрез покупка на вече отпуснати кредити от небанкови финансови компании. Това е най-разпространения начин за P2P-кредитиране и той позволява повече гъвкавост по отношение на времето до падежа на кредитите и размера им. Освен това те са минали вече през финансова институция. Не на последно място е възможността за обратно изкупуване, в случай че кредитополучателят спре да плаща по заема си. А това не само е значителен плюс в очите на инвеститорите, но и стои зад „усещането“, че Р2Р-кредитирането е
Доходност без риск
Първо няколко думи за доходността. Чрез водещите платформи в Европа се постига средна възвръщаемост на годишна база над 10 на сто. Диапазонът, в който варират получаваните лихви е много широк – 4-6 на сто за тези с най-нисък риск до 19-20 на сто за тези с най-висок. Само за сравнение, на първата група по доходност отговарят правителствените книжа на САЩ, които са възприети като еталон за нулев риск при доларовите вложения. Около 10 на сто е средногодишната възвръщаемост на американския фондов пазар за последния един век, което пък от своя страна е еталон за високо рискова инвестиция.
Инфлацията в България е изключително висока. В много страни от Източна Европа също. Това кара спестителите да насочват пари към високо доходни инвестиции, поемайки повече риск на финансовите пазари. Същото се отнася и за Р2Р-кредитирането. Интересът е висок и се превръща във все по-сериозна алтернатива на депозитите. Парадоксът на високата доходност при много ниския риск има своите обяснения. На първо място е това, че бързите кредити по принцип се облагат с високи лихви. Премахвайки в известна степен посредничеството, се махат и разходи. Втората причина е, че ниският риск всъщност не е никак нисък. Тези кредити не са обезпечен заем. Гаранцията, че кредитните оригинатори ще платят главницата по необслужваните заеми, не е само това. При нормални пазарни условия на силен растеж на кредитирането и на сравнително нисък дял на лошите кредити – няма проблеми. Следващата голяма финансова криза ще покаже кое как работи и реално какъв е риска. Зад тези гаранции стои маркетингов трик – лихвата по забавените плащания не винаги се включва в тях; организаторите може да събират по-висока лихва; дори има случаи, когато гаранциите не се плащат.
Къде е Р2Р-кредитирането като риск/възвръщаемост
Със средна доходност от 8-10 на сто и висок риск този тип инвестиционна активност трябва да се съпоставя с акции от циклични индустрии. Разликата с фондовия пазар е в същината на бизнеса с кредитирането. Процентите на доходността са дълго време високи и за разлика от индексите и цените на акциите при тях няма динамика. В това отношение приличат много повече на привилегировани акции с висок дивидент, при които няма съществена динамика в цената и доходността е стабилна. Кредитирането с високите лихвени проценти по този тип заеми позволява да се постигне високата доходност, която дори компенсира няколкото процента на необслужвани заеми. Рисковата компонента ще се прояви, когато икономиката тръгне надолу, а проблемните кредити нагоре.
Спадът на фондовите борси през тази година доведе до нарастване на доходността от дивиденти в сектора на недвижимите имоти. Пазарите отчитат в голяма степен текущата и предстояща преоценка на активи, каквито са жилищата, независимо от възможността им да носят доход. Така се достигна до висока доходност от дивиденти при фондове в недвижими имоти в Европа. Цените на акциите им може да останат ниски още дълго време, като така ще се компенсира инфлацията с големия дивидент, но ще се спечели време и за нормализиране на пазара на недвижими имоти.
Алтернатива също така са и облигациите с висок доход. В Източна Европа може да се намери правителствен дълг с подобна доходност от над 8 на сто в евро. Корпоративният дълг, разбира се, носи повече риск от държавния, но също може да се намерят инструменти с доход до падеж в рамките на 8-10 на сто. Една такава емисия са облигациите на „Ай Ти Еф Груп“, които имат годишен купон от 10 на сто и също са небанкова финансова компания, специализирана в кредитиране. Историята й е почти 10 години и такава емисия прави същото, каквото и инвестицията чрез Р2Р-кредитиране. Но значителният плюс за купувача на облигацията спрямо инвестицията в заеми идва от управлението на риска. И докато микрокредитирането носи риска на всеки от получателите на заеми, облигацията носи риска на компанията, но с една уговорка – тя е обезпечена с вземанията по кредити. Всеки от притежателите й ще бъде първи по ред за обезщетяване при евентуален фалит. Така доходност от 8-10 на сто става съпоставима при много по-малък риск. Но не е подходяща за инвестиция от няколко десетки или няколко стотин лева/евро. На облигационния пазар се сключват сделки за десетки и стотици хиляди лева.
