На първо четене мнозинството в парламента редуцира глобите за обида и клевета и разшири кръга на престъпленията по расистки и ксенофобски подбуди. Промените в Наказателния кодекс срещнаха съпротивата на "Възраждане".
Измененията са разписани в два законопроекта, внесени от Министерския съвет. Първият – свързан с престъпленията обида и клевета, е един от тези по Националния план за възстановяване и устойчивост, който трябва да влезе в сила до края на годината.
В мотивите са посочени осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи.
Текстовете не бяха подкрепени от депутатите на "Възраждане" и БСП.
Петър Петров от "Възраждане" се противопостави на предвидените промени в разпоредбите за престъпленията обида и клевета.
"Ще дадем свобода на всеки един да псува, обижда и нарича корумпирани и полицаи, кметове, народни представители, общо взето всички длъжностни лица. А с това, което правим – да намалим глобите от 3000 на 500 и от 5000 на 1000, още повече ще затвърдим чувството за безнаказаност у всеки, включително и представителите на медиите, които евентуално биха искали да ви навредят чрез обиди и чрез клевети", аргументира се той.
Служебният правосъден министър Крум Зарков оспори твърдение за липса на наказуемост и уточни:
"Всеки ще бъде наказан. Това, което променяме, е, че длъжностните лица няма да имат по-голяма защита от нормалните лица. И тъй като именно защото се наблюдават случаи, които именно с цел превантивна дейност, политици или други власти атакуват журналисти не за да възстановят справедливостта, а за да ги накарат да замълчат."
С втория проект за промени в Наказателния кодекс мнозинството реши на първо четене да се разшири кръгът на престъпленията по расистки и ксенофобски подбуди, като се предлагат по-тежки наказания за отвличане, принуда, следене, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, подбуждане към извършване на престъпление и палеж.
Промените са мотивирани с необходимостта от отговор на образуваната от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно транспониране от България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение на Съвета за борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия.
Със законопроекта се цели преодоляване на конкретните критики на ЕК и пълно въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Рамковото решение, се посочва в мотивите. В тях се изтъква, че Рамково решение е прието на 28 ноември 2008 г., за да отговори на необходимостта да се защитят правата на отделния индивид, на определени уязвими групи и на обществото като цяло, като се предвиди наказателна отговорност за особено тежките форми на расизъм и ксенофобия при зачитане на основните права на свобода на сдружаване и свобода на изразяване на мнение. С него се определя общ подход в областта на наказателното право към определени форми на расизъм и ксенофобия, по-конкретно по отношение на два вида правонарушения – расистките или ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, подбудени от расистки или ксенофобски предразсъдъци.
Промените бяха отхвърлени само от "Възраждане".
От ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" заявиха по време на дебатите, че двата законопроекта са належащи и закъснели.
За да влязат в сила, промените трябва да бъдат подкрепени и на второ четене.
