Миграцията отново е горещият картоф в отношенията между част от държавите членки по Средиземноморието – Италия, Гърция, Малта и Кипър, и Запада – Франция (която, между другото, също е средиземноморска) и Германия. Скандалът, който започна заради отказа на крайнодесния премиер Джорджа Мелони да приеме на италианска територия кораби на неправителствени организации, превозващи над 1000 нелегални мигранти, продължава да набира сила и вече скара Рим и Париж.
В началото на месеца кораби на „Лекари без граници“ и благотворителните организации SOS Mediterranée и SOS Humanity, транспортиращи спасени от удавяне мигранти, останаха в открити води близо три седмици, защото Италия и Малта отказаха да ги приемат. Властите в Рим обявиха, че спасените хора трябва да намерят подслон в държавите, под чиито флагове плават корабите – в случая Франция и Германия. В крайна сметка обаче
правителството на Мелони отпусна "мъртвата хватка"
и позволи на брега да слязат жените, децата и хората със здравословни проблеми.
Останалите продължиха да живеят по палуби и каюти, но накрая… не издържаха – част от тях обявиха гладна стачка, други започнаха да се хвърлят в морето. По тази причина Париж се съгласи да приеме 234-има мигранти и ги настани в градче близо до Тулон. Френските власти обаче обявиха, че гостоприемството им е временно, отказаха да приемат нови мигранти и настояха за преразпределението им между държавите от блока чрез Европейския механизъм за преместване. Така 175 души от новодошлите ще останат във Франция, а останалите
ще бъдат разквартирувани в 11 държави членки,
включително България, Румъния, Хърватия и Литва. Германия също обяви, че ще приеме 80 от "италиано-малтийските" мигранти.
Както можеше и да се очаква, този ход не тушира напрежението, тъкмо обратното. Париж предприе наказателни мерки, които Рим определи като агресивни и неоправдани.
"Ясно е, че ще има изключително сериозни последици за нашите двустранни отношения с Италия“, каза френският вътрешен министър Жералд Дарманен, който издаде заповед за затягане на граничния контрол с Ботуша.
Основното обвинение, отправяно към Италия от правни експерти, правозащитници, хуманитарни групи и политици е, че не било редно държавата, под чийто флаг е корабът, да носи отговорност за мигрантите. Според тях
отговорността трябва да е на първата страна по маршрута.
Това обаче означава, че Италия, Малта, Кипър и Гърция трябва да приемат по 1000 души на ден и да разчитат, че някоя друга държава членка ще се смили и ще удари едно рамо, приемайки поне 20-30 души. Именно затова правителствата на Малта, Кипър и Гърция прегърнаха идеята на Италия Брюксел да се намеси в продължаващата миграционна криза.
Много лесно е да се обвиняват страните от Средиземноморието, че не се справят с миграцията. Но и те имат право да са недоволни, защото частните "благотворителни" кораби, собственост на неправителствени организации, са непрекъснат "донор на нелегални мигранти", макар и по хуманитарни подбуди. Те действат независимо от "собствените" си държавни институции и не би трябвало да имат право да поставят ултиматуми на правителствата, отказващи да приемат хора без документи за самоличност, защото това е незаконно дори според общностното право.
Освен това, този процес не може да продължава до безкрай, защото – доколкото е известно, разбира се, в момента само в Турция има
над 4 милиона бежанци от Сирия и "само" 300 000 бежанци от Афганистан.
Така че Брюксел трябва да се намеси, но ефективно, защото досега рекламираните и предприети мерки не работят. През юни някои страни от блока се съгласиха с доброволния механизъм за солидарност, предложен от Европейската комисия, според който държавите членки доброволно помагат на силно засегнатите от миграционния поток – чрез приемане на определен брой хора или чрез финансиране.
Важно е да се отбележи, че тогава едва 13 държави членки се съгласиха да си разпределят около 8500 души, докато Германия, Дания, Нидерландия, Чехия и Швейцария предложиха пари. Крайният резултат до момента е смехотворен –
досега са разквартирувани само 117 души,
от които 36 са намерили подслон във Франция.
Никой не се опитва да подценява човешката страна на въпроса. Става дума за стотици и хиляди отчаяни хора, които се опитват да стигнат до Европа с примитивни плавателни съдове. От 2014 г. насам във водите на Средиземно море са намерили смъртта си общо 25 000 нелегални мигранти, като 1200 от тях са се удавили от началото на 2022 година. Но не трябва да пренебрегваме и факта, че Европейският съюз не е разграден двор и май е дошло времето институциите в Брюксел най-сетне да предложат дългосрочен план за справяне с проблема.
