Г-н Шишков, хвърлихте сериозна бомба с уточнението си, че прехвалената гранична ограда всъщност не е строеж, а временно съоръжение за възпиране. Какви са фактите?
– Това е начинът, по който политиците са решили проблема. По законов ред са направили така, че оградата да не е строеж, а временно възпрепятстващо съоръжение. Това е точният термин. През февруари 2015 г. са изменили Закона за МВР, вкарали са в него този термин и месец по-късно МС е взел решение за изграждане на това временно съоръжение. Изрично е записано и още нещо – за този "обект" няма нужда от издаване на разрешение за строеж по смисъла на Закон за устройство на територията (ЗУТ). Оставам с убеждението, че на политиците от този период ЗУТ изключително много им е пречел. Лично аз се радвам, че този закон продължава да съществува, защото точно той регламентира строителството в България.
Вижте цялото видео от интервюто с Иван Шишков ТУК:
Какво реално прозира зад това временно съоръжение – небрежност, немарливост или материални интереси?
– Със сигурност прозират две неща. Едното е, че „законът ни пречи“ и трябва да го променим, за да си свършим работата – по принцип някой от министрите на МРРБ, БВР или МО да издаде разрешение за строеж. Но това не се е случило и са тръгнали на друг вариант. „Оградата“ е строена от областни управители, а те нямат нужния административен капацитет, за да контролират такъв строеж. Чухме дори, че тя е била проектирана по един начин, а е изпълнена по друг. Много лесно е да не спазваш проектите, когато не те заплашват санкции по ЗУТ. В резултат – нямаме гаранция за качеството, няма държавна приемателна комисия, няма строителен надзор. Тази тема е емблемата на цял период от време, през който са извършвани всякакви подобни „строежи“.
Някои наричат тези явления събирателно „Моделът ГЕРБ“.
– Това е модел на този период – коментирам събития от 2015, 2018, 2020 г., говорим и за „текущите ремонти“. Очевидно този модел във времето е претърпял развитие. Колкото повече са нарушавали ЗУТ, толкова по-лесна им е ставала "работата". И стигнахме до момент, когато „цъкащите бомби“ у нас станаха страшно много.
Като служебен министър успяхте ли да стигнете до реалната цена на това временно възпрепятстващо съоръжение – цитират се суми от порядъка на стотици милиони?
– Така сме чували всички. Реално похарчените пари и промените на проектите трябва да бъдат анализирани от МВР, вече съм разговарял с министър Демерджиев. Лично аз ще помогна като архитект.
Още повече, че този странен обект "охранява" външната граница на ЕС.
– Точно така. Но първо трябва да се направи точен анализ – какво е изградено и какво е трябвало да бъде изградено. А после – дали построеното наистина струва толкова, колкото е платено. Това трябва да се случи, за да тръгнем в другата посока – законовата. Знаете също, че нашето правителство наследи незавършен интерконектор, чието изграждане… не беше дадено на областните управители. Като министър на МРРБ поех ангажимента да помогна за въвеждането на обекта в експлоатация, а кабинетът работеше като отбор.
Успяхте ли да разберете защо и как интерконекторът беше забавен с над 10 години?
– Според мен процесът е бил забавен, защото в този период държавата е функционирала на приливи и отливи. Не е имало правилно отношение към планирането, но може да се окаже, че и ясни срокове не е имало.
За разлика от "Турски поток", който беше изграден светкавично.
– Очевидно. Интерконекторът в никакъв случай не беше готов до такава степен, че служебният кабинет само да пререже лентата. Останахме с впечатление, че съществуват дейности, които строителят е имал нагласа да не извърши.
"Отгоре" ли е бил забавен строежът, след като в случая прозират и геостратегически интереси?
– Не мога да коментирам доколко е бил забавен отгоре, но мога да коментирам, че строителят беше загубил стимул да го завърши. При идването на служебния кабинет, строителят беше на мнение, че няма какво повече да строи – никой от държавата не му е търсил сметка, че трябва да завърши обекта в цялост. Сега строителят ще трябва да си завърши всички оставащи дейности. Другата седмица ще направя проверка как са се придвижили строителните процеси, при положение, че досега държавата не е дишала във врата на изпълнителя. Този обект е странен в това, че се налага държавата да притиска строителя да завърши дейностите, договорени между двете страни. Обикновено всеки строител бърза да приключи и да си получи парите. В случая основният инициатор за въвеждането на обекта в експлоатация е държавата. Лично съм се обаждал да събирам документи от фирмите, снабдявали със строителни материали, вместо заинтересованите лица. Помагаха министрите на енергетиката и на икономиката. Държавата вършеше работата на надзора и на онези, на които беше платено. Цялото това отношение беше много странно.
Строителните фирми, наричани гальовно "пътищари", оставиха противоречиви впечатления сред обществото. Изяснихте ли си кое е здравото и кое гнилото там? И защо държавата е възлагала крупни поръчки на фирми със съмнителна репутация или със спорно качество на работата си?
– Основният проблем не е толкова във фирмите, колкото в държавата. Държавата е възложител и когато тя съвсем съзнателно възлага дейности, които не са регламентирани правилно, когато основните ремонти се наричат текущи и когато дава огромни аванси за строителство на магистрали…
Тоест – грешката е умишлена?
– Няма как да е неволна. Ако е неволна, това означава абсолютна некомпетентност. Но, колкото повече нарушаваш закона, толкова по-малко бдителен ставаш. Така че не е изключена и известна доза некомпетентност. С всяка изминала година от 2017 г. насам, нещата са ставали все по-безконтролни. Резултатът е, че имаме лошо построени и лошо ремонтирани пътища. Но най-лошото е, че в края на краищата имаме един очернен бранш. А тези, които създаваха ситуациите, хитро се дръпнаха назад. Много по-удобно бе да бъде атакуван пътностроителния бранш. Възможно е част от фирмите да имат зависимости, но това е въпрос на доказване.
Не могат ли да се провеждат конкурси, с участието и на външни фирми, все пак сме в ЕС?
– Със сигурност може, не знам защо не са го правили. Но това не означава, че трябва да унищожаваме сектора у нас. Както във всичко, нужни са ясни правила, прецизен контрол и високо качество. В момента по-добрите не могат да докажа, че са по-добри от останалите.
В периода, за който говорим, конкуренцията беше мачкана и едрите поръчки станаха привилегия на "едни" конкретни фирми.
– Когато няма конкуренция е лошо и за самите фирми, няма стимул за развитие.
Цял кабинет падна заради вашия предшественик в МРРБ Гроздан Караджов. Защо, според вас, той така категорично заложи цялото управление срещу исканите 3.9 млрд. лв. за пътностроителния бранш? Прав ли беше Караджов или не?
– Не беше прав заради едно – нямаше готовност да ги даде. Няма нищо лошо регионалният министър да иска повече за сектора си. Още повече, че България има изключителна нужда от инвестиции в пътища. Лошото е, когато регионалният министър няма съответните проекти и в седемте си месеца на управление не покаже, че е направил нещо в тази посока. Нямам никакво намерение да нападам предшественика ми Караджов, но имаше три важни подробни устройствени плана, които аз оставих на бюрото му в качеството си на заместник-министър. Тези три ПУП-а бяха на тема магистрали. Първо – магистрала "Европа" в частта между София и Сливница, където е възможно частично да загубим европейски пари, защото 7 месеца бяха пропилени. Второ – оста Русе – Маказа, север – юг, която е изключително важна и също е геополитика – това е връзката между Румъния (от една страна) и Гърция и Турция (от друга). Този ПУП също не беше одобрен от предишния кабинет. Когато говорим за магистрали, задължително е политиците да направят алгоритъм коя магистрала кога и как ще се строи. А това може да стане, когато всички те бъдат проектирани. Политиците трябва да знаят, че не всичко, което започват в мандата си, ще бъде завършено в неговите рамки. Никой не иска да се замисли върху дългосрочното планиране на държавата, за да знаем какво ни чака в следващите 8-10 години.
Защо, когато влязат в политиката, експертите престават да са толкова експерти и стават повече политици?
– Въпросът е интересен и аз нямам обяснение. Важно е какво говорят експертите, докато са експерти и какво – когато станат политици. Някои хора прескачат фазата експерт и стават директно политици. В такива случаи те срещат големи проблеми с държавната администрация. Лично аз съм минал по цялата стълбица като администратор, а в предишния служебен кабинет бях зам.-министър. Ако трябва да обобщя – започнал съм от община и съм завършил като министър. Когато разбираш проблемите по всички нива, по-лесно е да администрираш процесите и да изпълниш нужните политики.
Вие не сте длъжен, но склонен ли сте да оставите на хората след вас някакъв ваш план, някаква визия? Дългосрочният поглед върху нещата у нас някак си винаги е бил много дефицитен. Примерно – петте стъпки, които са най-важни…
– Естествено, че всичко, което съм анализирал, с най-голямо удоволствие ще го предложа на следващия министър на регионалното развитие. Така постъпих и с министър Караджов – съвсем добронамерено му оставих всички важни неща, които трябваше да бъдат свършени. Смятам, че така трябва да бъде, смятам, че трябва да има приемственост. И когато си открил определени проблеми – не да критикуваш предишните, а да направиш всичко възможно за решаването им. Така че историята да не се повтаря, а държавата да има ясна визия как ще се развива.
Колкото до петте неща… На първо място да се направят проекти за абсолютно всички възможни магистрали: Русе – Маказа, връзката под Петрохан, довършването на "Струма", "Черно море", довършването на "Хемус", магистрала "Рила" – истинският обход на София чрез връзката "Струма" – "Тракия" (Дупница – Самоков – Ихтиман), логичното продължение на магистрала "Рила" до границата със Северна Македония. Най-после трябва да се сложи ред и в строителния бранш, и по-точно в пътното строителство – с основните и текущите ремонти, да се направи една ясна стратегия кои пътища са основни и кои второстепенни, да се паспортизират пътищата, да се направи разчет кои пътища кога трябва да бъдат ремонтирани и т.н. Има един сектор, за който малко говорим – водоснабдяване и канализация. ВиК-мрежите в градовете са в изключително тежко състояние. Това, което трябва да се направи е задълбочен анализ на състоянието на ВиК-мрежата.За да имаме яснота каква работа трябва да свършим, колко ще струва и кога ще имаме ВиК-мрежа, от която пестим вода. Защото този ресурс ние го пилеем само заради лошото състояние на мрежата.
Времето ни изтече… последно – вие неведнъж говорите за цъкащи бомби. Коя е мината, която е най-важно да бъде обезвредена още днес, за да не гръмне в бъдеще? Вие го казахте и по повод скандала с жълтите павета, и по много други подобни "казуси".
– Най-важната бомба със закъснител, която успяхме да обезвредим е довършването на интерконектора и пускането му редовна експлоатация. Мината със жълтите павета избухна, защото обектът е на Столична община, но парите са европейски и минават през Министерството на регионалното развитие.
Специално за центъра на София проблемите са два – не са поискани плащанията за ремонтите на "Граф Игнатиев" и "Солунска", гаранциите изтичат през декември 2022 г., а МРРБ не може да провери обектите и качеството на работа, докато "някой" не поиска от нас подобно нещо. Общината може да изгори с тези пари и затова аз искрено се надявам те да задвижат процедурата преди да изтече гаранцията, ние да проверим всичко и ако открием нередности – изпълнителят да ги отстрани за своя сметка.
Този път наистина за последно. Вие сте човек с много сериозна експертиза и много солиден опит на софийски терен. Имате ли намерение да се включите в задаващите се много важни избори? Не говоря за евентуалните парламентарни, а за сигурните местни догодина?
– Изобщо не съм се мислил в тази посока. Към този момент нямам никакво намерение да…
Нали целта е в политиката да влязат експерти, които познават процесите и могат да администрират политиките?
– Аз по принцип съм работил като експерт, в продължение на 13 години бях главен архитект на район "Триадица". Мисля, че хората не са забравили начина, по който сегашния кмет на София постъпи – образно казано – с мен. Знаете, беше направен опит върху мен да бъде прехвърлена вина, с която нямах нищо общо…
Това би ли била една от причините да се включите в надпреварата за "Московска" 33?
– Не! Аз винаги съм обичал и ще обичам София, но това не означава, че ще тръгна да си отмъщавам. Имайте предвид, че последните години те си позволиха да се отърват от нас – безпартийните експерти. Разбира се, те се опитваха да ни изкарат виновни за всяка криза, да ни очернят във всеки удобен момент, докато накрая си подадох оставката.
Битката обаче не е за самия вас, а за града – да бъде изнесен този модел и от общината.
– Аз мисля, че в София ще има друго управление. Въпросът е то до каква степен може, веднъж – да се пребори и да разруши модела, на второ място – да идентифицира генезиса на проблемите, на трето – да предложи решения. Тук ще отворя една скоба. Всички говорим за некачествено строителство в София. Малцина обаче си дават сметка, че не са изградени всички рингове в София, т.е. вътрешноградските магистрали. Тоест – задръстванията са големи, защото ринговете са проектирани много отдавна, но макар и заложени в Общия устройствен план, те още не са изградени. Защото никой не инвестира в "това", нищо че то влошава много качеството на въздуха, който дишаме. Значи всички констатираме този проблем, но го констатираме повърхностно. Тоест – поне за мен е много важно следващото ръководство в София да започне с дълбокия анализ защо се е случило това, какво не е направено и кой допусна Общия устройствен план на София да се превърне в един много хубав фототапет.
Разговора води: Емил Янев
