Делото на Европейската комисия срещу България за мръсния въздух, на което разчитахме за решаване на проблема, върви към провал. Генералният адвокат в производството пред Съда на Европейския съюз Юлиане Кокот дала становище на страната ни да не бъде налагана санкция за системното и дълготрайно неизпълнение на задълженията в тази насока. Със странния мотив, че било по-добре да инвестираме оскъдните си ресурси в подобряването качеството на мръсния въздух.
Брюксел подхвана българския въздух през 2015 г., констатирайки недопустимо превишаване допустимите норми за фини прахови частици в нарушение на Директивата за качеството на атмосферния въздух. Установено беше очевадното – че замърсяването е повсеместно във всички зони и агломерации на България. И че държавата нито прилага необходимите мерки, нито има планове за преустановяване на отровителството. Еврокомисията поиска от Съда на ЕС България да плаща със задна дата по 3 156 евро на ден до постаняваване на решението, както и 5 677 евро на ден за всяка зона с лошо качество на въздуха до подобряването на качеството му.
Брюксел твърди още, че след постановяване на решението от 5 април 2017 г. пределно допустимите стойности за прахови частици остават превишени, а почти никоя от нахвърляните на хартия национални мерки не е изпълнена. Кокот смята обаче, еврокомисарите недоразбрали българските планове, нищо че не са изпълнени. Затова не трябвало да плащаме нито нито периодична, нито дори еднократна глоба, понеже било нецелесъобразно. По-добре било да инвестираме оскъдните ресурси в това, което безспорно не правим и заради което всъщност ни съдят.
Ролята на генералния адвокат в Съда на ЕС е особена и дори уникална. Той не е всъщност адвокат на едната страна, а е помощник на съда, който трябва да направи максимално обективен и всестранен анализ на казуса, като отрази всички гледни точки и предложи решения. Евросъдът не е длъжен да възприеме становището, но обикновено го прави. Затова смятаме, че Кокот не само не си е свършила работата, но и подвежда съда в угода на безхаберните български управници. Можеше просто да напише „Не му пишете двойка, професоре, той толкова си може!“.
Наказателните процедури от всякакво естество поначало не са повод за особено притеснение у нас, особено когато биват покривани от общия бюджетен казан. Новата власт се оправдава със старата, контролът е формален, подтекстът – непоклатим: "Всичко друго сме втасали, та въздуха ще чистим“. А гражданството мълчи, защото селянията е по-жива отвсякога в градовете. Колкото до оскъдните ресурси, точно пък без остен на врата ще бъдат инвестирани във война срещу мърлящината.
Вярно, властта по тези земи преди всичко краде. Но пък и населението отвръща с: "Кой си пък ти, че да ми кажеш?!" И, разбира се, реве че не му стигат парите и заплатите са ниски. Та, Европата като иска, първо да даде, пък ние после ще видим. Тая обаче не просто свърши, ами никога не е идвала и няма никога да дойде. А мръсотията във въздуха, по улиците и в душите ще остане ще остане над всички допустими цивилизационни норми, докато е нецелесъобразно да бъде премахната.