Селата в Странджа едно по едно изчезват, а с тях и хората и колоритният начин на живот в този регион на страната ни. А той е населяват от много отдавна, като от траките са останали различни култови обекти.
Странджа е най-слабо населената област в България – едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по Черноморското крайбрежие са разположени четири града: Малко Търново, Царево, Приморско и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села.
Едно от последните живи села е Белéврен в Югоизточна България. То се намира в община Средец, областБургас. То граничи със селата Горно Ябълково, Долно Ябълково, Кирово и Граничар.
А южната граница на село Белеврен съвпада с държавната граница на България с Турция.
Село Белеврен се намира в планината Странджа, на 46 км от общинския център Средец и на 76 км от областния център Бургас.
На 4 км на юг от селото се намира връх Арабаджи байр, който е равен по височина на най-високия връх на планината на българската територия – връх Голямо Градище, до Малко Търново.
Край селото минава Белевренската река, която е с дължина от 24 километра. Тя се влива във Факийска река и е част от водосборния басейн на Черно море.
В землището на селото има няколко извора.
Село Белеврен е с древна история. За това свидетелстват следите, оставени от траките, обитавали тези места – долмените.
Съвременното име на селото е със смесен произход – според някои „бел“ е славянската дума „бял“/бел и думата „еврен“, която на турски означава дракон.
В близост до Белеврен е имало римско селище в древността. Селото е било с изцяло турско население до Илиндеско-Преображенското въдстание (1903 г.), след което то е било подменено от изцяло българско, когато е заселено с български бежанци от Тракия. Днес селото е изцяло християнско по източноправославния обред.
Според една легенда, когато монаси пренасяли мощите на Света Петка през горите в Странджа, там, където присядали да починат, от мощите изтичал елей. А където капнел, от недрата на земята бликвала лечебна вода. И понеже Божиите служители били изтощени от дългия път, се налагало често да поспират. Заради това най-мистичната ни планина е осеяна с десетки параклисчета, вдигнати върху лековити аязма.
Едно от тях се казва „Света Троица“ и се намира край село Белеврен, само на 3 километра от границата ни с Турция. От незапомнени времена местните хора пиели от извора за здраве и дълголетие. Аязмото се прочуло, че водите му лекуват различни заболявания – най-вече очни и рани, и при него често се отбивали хора и от съседните села. Има го и сега, макар че край него вече почти не стъпва човешки крак. Някога многолюдно, днес село Белеврен наброява едва двадесетина жители, все възрастни хора.
Селото няма собствено кметство. Кметски наместник от 2016 г. е Пенчо Пенчев.
Село Белеврен може да бъде достигнато с личен транспорт или с автобус на междуградския транспорт на град Средец. Автобусите пътуват целогодишно през седмица в петък и неделя. Пътуването от град Средец с междуградския транспорт отнема два часа.
Забележителности
Църквата в селото е кръстена „Света Троица“, възстановена е след 2001 г. с активното участие на Калоян Иванов и живущите в селото. Аязмото също е възстановено от Калоян Иванов. Отвън има минерален извор, лекуващ различни заболявания, най-вече очни и рани.
Около селото са открити няколко тракийски долмени, които са обект на научна и изследователска дейност. Някои от долмените са на над 3000 години. Местните хора наричат долмените „Змейови къщи“. А легендите разказват, че някога те са служили за жилища на крилати великани, които отвличали красиви девойки.
В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично селата жителите на Долно Ябълково, Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край Големия Марков камък. Обектът е описван и често като „Тракийско светилище Големият камък“. В непосредствена близост до „Големия камък“ се намира много по-малък камък с издялан в скалата улей и две стъпаловидно разположени издълбани легенчета, където според свидетелствата на жителите от околните села се е осъществявало заколването на агнета за курбан чак до средата на 50-те години на ХХ век. До този период е съществувала и традицията курбани да се правят навръх пролетното равноденствие (20 – 21 март). Според традицията жените от селата тръгвали от рано, за да подготвят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд. В наши дни се е запазило вярването, че през провиралището под камъка се минава „за здраве“.
„Големият камък“ или „Марков камък“ се намира на около 2.5 км западно от селото. Той представлява голямо скално образование с височина 8 м и диаметър 9 метра. Използвано е от траките за религиозните им култове.
Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника. Местността е с надморска височина 400 метра. С „Големия камък“ са свързани разнообразни легенди за Крали Марко и за изцеление на различни болести.
През 2006 г. е публикувана книгата „Белеврен – исторически очерк“ с автори Стоян Калпаклиев и Славчо Гагев. Книгата представя някои житейски истории на хора, свързани със селото. В нея е включен и списък с родовете, заселени в селото. Книгата може да бъде свалена безплатно.
