Агенцията по наркотиците на ЕС (EMCDDA) откри топлата вода през ноември т.г. с извода си, че организираната престъпност в Западните Балкани е ключов играч както на регионалните пазари, така и на ниво Европейски съюз. Това е общоизвестна истина поне от десетина години, позната и на самата агенция. Особено след констатацията, че европейският пазар изпитва истински глад за канабис, кокаин и нови синтетични канабиноиди и опиоиди.
Употребата на канабис остава стабилна при високи нива, констатира миналата година агенцията. На второ място, експертите й отчетоха рекорден брой конфискации на кокаин – ясен знак, че наркопазарът поема големи обеми кокаин. Освен достъпността му, проучванията сочат, че и чистотата на кокаина нараства.
Не е тайна за агенцията, че организираните престъпни групи в Европа постепенно увеличават незаконното производство на дрога, като наркопазарът бързо се адаптира към радикалните промени, причинени от Covid-19 – полузатворени граници, затворени заведения, забранени домашни купони и частни партита, ограничени пътувания и т.н. Това доведе до разрастване на контрабандата на едро чрез интермодални контейнери и чрез търговски вериги за доставки, които почти не разчитат на човешкия фактор.
Търговците на дребно и клиентите им също се изхитриха и
масово започнаха да използват криптирани услуги за съобщения,
приложения за социални медии и други онлайн източници, плюс… доставки по пощата и по домовете.
В последния доклад на Агенцията по наркотиците се подчертава, че стратегическото географско положение на страни като Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, съчетано с високото търсене на наркотици, особено в ЕС и Турция, са изострили апетитите на местните престъпни групи.
EMCDDA съобщава за оперативно присъствие на банди от Западните Балкани в Белгия и Нидерландия, където пристанищата на Антверпен и Ротердам са важни за разпространението и вноса на наркотици в ЕС. Германия, Италия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство също са важни места за тези групи на пазарите на кокаин, хероин и канабис в Европа, посочва анализът на агенцията.
Тези, подобни на мафията мрежи, са приели и най-новите налични технологии за повишаване ефективността по цялата верига –
производство – трафик – пласмент – изпиране на парите,
се казва в доклада. Това включва сложно оборудване за отглеждане на закрито, дронове или използване на криптовалути и криптирани комуникации.
Както Западните Балкани, така и страните от ЕС служат като убежище за престъпници, укриващи се от съперничещи престъпни групи или правоприлагащи органи. "Съобщава се, че членове на италиански и турски престъпни мрежи избягват правосъдието, като се намират в Западните Балкани, докато руските престъпни организации се смятат за замесени в дейности по пране на пари по крайбрежието на региона“, отбелязват от EMCDDA.
Както е известно, т. нар. Шкалярски клан от Черна гора контролира търговията с наркотици на територията на Западните Балкани. Дейността му продължава въпреки, че в началото на септември лидерът му Йован Вукотич бе застрелян в Истанбул. Основният бизнес на клана е контрабанда на кокаин на територията на Белгия, Швеция, Холандия, Испания и Италия.
Наркомафията в Западните Балкани има един и същ проблем – хората й
рядко биват вкарвани в затвора, ставайки лесни мишени за враговете си.
Илюстрация за този особеност е съдбата на Вукотич.
На 11 септември 2018 г. той беше арестуван в курорт в Анталия, с фалшив македонски паспорт на името на Георги Андонов. След това Вукотич беше бързо депортиран в Сърбия, където беше осъден на 15 месеца затвор за притежаване на фалшиви документи. На заседанието той призна, че е фалшифицирал документа за пътуване и обясни че го е направил, защото е бил в синия списък за издирвани лица на Черна гора. Тогава Вукотич предложи да плати гаранция в размер на 250 000 евро, за да го пуснат, но съдът отхвърли предложението.
След като излежа присъдата си в Сърбия, Апелативният съд в Белград го екстрадира от Сърбия в Черна гора, която го издирваше за притежание на оръжие и опит за убийство. Какво са свършили тамошните съдебни власти е ясно – от Черна гора Вукотич се озова в Турция, за да бъде застрелян на свобода в Истанбул.
Вукотич пое ръководството на мафиотския клан след убийството на неговия кръстник Игор Дедович. Той пък бе ликвидиран в Атина на 19 януари 2020 година. Десетина деетина Същата година, през ноември и декември пък бяха ликвидирани и лидерите на клана "Кавач", като убийствата им бяха приписани на Вукотич, който ги поръчал по мобилния си телефон от затвора с помощта на приложение за криптиране Sky ECC.
Оперативната информация сочи, че шкалярският клан си сътрудничи тясно
с пет организирани престъпни групи от Черна гора и региона,
чиито лидери са Лука Бойович, Филип Корач, Саша Борета, Йово Джурович и Милан Вуйович. В полицейските досиета са регистрирани над 200 членове на клана, като в този списък има и десетки жени.
Освен Шкалярския клан, на пазара оперира и т.нар. Кавачки клан, като и двете мафиотски структури от години са в кървава война. И двата престъпни клана носят имената на квартали на перлата на Адриатическо море Котор. Мафиотите от двата квартала обаче отдавна са излезли от родните си места и са пренесли бойните действия в Подгорица, Белград и големите градове на Европа.
Освен лютите черногорски банди, на пазара оперират и сръбски мафиоти.
През 2010 г. сръбското МВР обяви за основен наркотрафикант на Балканите съгражданина си Дарко Шарич. Той бе пуснат за издирване с международна заповед за арест. А през март 2014 г., с помощта на ДЕА, Шарич бе изправен пред Специализирания съд в Белград в процес срещу ръководената от него престъпна група, обвинена в трафика на три тона кокаин от Латинска Америка в Европа през 2008 и 2009 година.
През юли 2020 г. Специализираният съд в Белград осъди Шарич на 9 години затвор като организатор на престъпна група, изпрала над 20 милиона евро от търговия с кокаин. Известно е, че Дарко и брат му Душко са едни от най-големите инвеститори в Сърбия и Черна гора. По неофициални сметки
кланът Шарич е изпрал 1.7 млрд. долара от наркотрафик,
предоставяйки след това на сръбски компании изгодни кредити от инвестиционни фондове в чужбина.
През юни 2021 г. Върховният касационен съд на Сърбия отмени втора присъда от 15 години затвор за Шарич – за трафик на 5.7 тона кокаин от Южна Америка в Европа. ВКС обясни, че Апелативният съд в Белград като втора инстанция е нарушил някои разпоредби на наказателното производство и Шарич се стяга за нов процес.
Мафията от Западните Балкани е активна не само в трафика на дрога, но в последните години трескаво прехвърля нелегални бежанци от Турция към Европа. През октомври сръбската полиция задържа при спецакция 10 души, които само за един месец са прехвърлили нелегално от България в Сърбия най-малко 400 мигранти. Членовете на бандата са на възраст между 18 и 38 години и са от Бачка Паланка, Рума и Печинац.
В периода от средата на септември до средата на месец октомври босът на групата С. Н., с помощта на останалите съучастници, е вкарал нелегално от България в Сърбия поне 400 мигранти. Всички те са били "депонирани" в Белград, след което са "разселени" из Западна Европа. Срещу нищо и никаквите (уж) 400 евро на човек.
