Октомврийската инфлация в Турция е 85.51% годишно, което не попречи на централната банка на страната да свали основната лихва до едноцифрено число – 9 процента. Турските кредитори пък предоставят най-евтините заеми на глобуса, но те са достъпни само за малцина избрани. Основната причина – паричните стратези искат да избегнат валутна криза и същевременно да поддържат силен икономически растеж преди изборите през идната година, на които турският президент Реджеп Ердоган ще се бори за още един мандат.
Регулаторите принуждават търговските кредитори да обслужват с приоритет износителите с минимални нужди от внос и дребния бизнес, чийто дял е почти три четвърти от пазара на труда. Новите заеми за по-малките фирми – ключова целева група за кредитния растеж – са се увеличи почти десетократно на годишна база през първите десет месеца на тази година срещу седем пъти ръст за големите корпорации, по данни на централната банка.
Компаниите, които не отговарят на представите на Анкара за достойни длъжници, включително и онези с купища чуждестранна валута, се борят да си осигурят евтини кредити, въпреки че лихвите бяха орязани до 9 процента. Ограничаването на кредитирането по този начин може да провали прогнозите за 5% растеж през тази година.
По оценка на икономисти, кредитните правила целят да подкрепят износа без да генерират инфлация. Таванът на кредитните лихви вече създава пречки пред апетита за заеми и е в противовес на другите политики, което ще ограничи още повече успеха им. Банките имат избор: или да отпускат евтини кредити на клиенти с висок приоритет или да дават по-скъпи заеми на другите. Във втория вариант обаче те ще трябва да купуват големи количества правителствен дълг, който да вкарват в централната банка, което изобщо не ги стимулира да кредитират потребители от втората група.
Този натиск стана още по-ясно изразен след като през август Турската централна банка започна да сваля лихвите съобразно указанията на Ердоган. Ключовата задача е да не се допусне рязък спад на лирата, последвал предишните периоди на бърз ръст на заемите. Финансовото инженерство позволява увеличение на кредитната активност без да се дерайлира националната валута. Но банките са наясно с риска да поемат големи количества дългосрочен правителствен дълг.
Фината настройка е ключова част от плана на турския президент да поддържа пазарите стабилни преди президентския вот през 2023-а. Растящото недоволство от ценовите мерки превръща закрепването на лирата в първостепенна задача. Анкара обаче изчерпва валутните си резерви, а повишението на лихвените проценти при пореден пазарен трус едва ли е добър избор, защото ще докара инфлация точно преди изборите. Затова паричните стратези натискат за "селективно кредитиране" – практика, която ще позволи само на част от турските бизнесмени да се възползват от падащите лихви. Т. нар. дребни-до средни предприятия са изтеглили заеми за рекордните 35 млрд. долара през тази година, което е почти половината от всички търговски кредити, по данни на централната банка. Средната цена на търговски заем е паднала от 30% през юли на около 16% през миналата седмица след четирите поредни кръга на лихвени редукции.
Тази практика на избор обаче възпрепятства пореден кредитен бум и, вместо това, кредитният растеж се охлади под върховата си стойност през юни. По оценка на икономисти, мерките парализират банковата система, но промяна няма да има до изборите.
