Машинното гласуване няма никакво съществено влияние върху активността. Това написа в профила си във Фейсбук политологът Антоний Тодоров. "Направих изчисление върху 11842 секции на изборите през 2017 (без машини) и ноември 2022 (с машини в големите секции). Резултатите са любопитни. В 9257 секции с машини през 2022 г. участието е 35,8% (при средно участие 36,8%), в същите секции през 2017 г. участието е 51,6% (при средно участие 52,4%). При секциите, където са въведени машини, разликата в участието от 2017 до 2022 г. (ноември) е -15,8%, при средно за всички сравнявани 11842 секции (неподвижни и в България) разликата е -15,6%", посочва той.
Изводът на политолога е, че въвеждането на машините вероятно е повлияло на около 0,2% от избирателите, което представлява общо около 12670 избиратели в секциите с машинно гласуване. "Е, дали не е по-лесно да им помогнем да се научат да работят с машините, отколкото да създаваме такъв хаос с доверието във вота, че през 2023 г. да имаме дори по-малко от 2 млн. гласували изобщо", пита риторично Тодоров.
Тази седмица парламентът ще продължи дебатите по промените в Изборния кодекс. В петък Народното събрание проведе 15-часово петъчно заседание. Близо 12 часа депутатите обсъждаха по същество предложенията по параграф първи в Изборния кодекс. Не бе прието нито едно от предложенията. По време на дебатите бившите коалиционни партньори "Продължаваме промяната" и БСП влязоха остър сблъсък и взаимни обвинения Направените изменения по параграф първи са пряко свързани с възможността за въвеждане на преброителни центрове на хартиените бюлетини, за въвеждане на видеонаблюдение по време на броенето на бюлетините след края на изборния ден, премахване на тъмните стаички и замяната им с паравани, функцията на Обществения съвет към ЦИК, въпросите, свързани с район "Чужбина" и дали да остане електронния протокол от машината.
