Дали заради наближаващата криза или поради глупост много българи затъват в заеми. Статистиката на Българска народна банка показва, че необслужваните бързи кредити растат двуцифрено в края на септември.
Към края на септември размерът бързите кредити, е 346.4 млн. лв., като те нарастват с 23.2% (65.3 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2021 година. Нищо, че за същия период вземанията по кредити от сектора на домакинствата и нетърговските организации също нарастват – с 18.2% (468.3 млн. лв.) и вече "чукнаха" до 3.036 млрд. лева. Най-бързо е набъбнало количеството на най-краткосрочните кредити – с матуритет до 1 година: общо 1.193 млрд. лв. в края на септември 2022 г., като увеличението им е с 34.3% (304.8 млн. лв.) спрямо същия период през 2021 година.
Финансистите съветват хората да не прибягват до бързи кредити, за да подобрят стандарта си на живот. А онези, които
изпаднат в невъзможност да обслужват взетите заеми,
веднага да влязат в преговори за разсрочването.
Много българи теглят бързи кредити, защото е най-лесният и бърз достъп до пари. Всички знаем, че ще получим парите, които ни трябват, до броени минути след одобрението в посочена от нас сметка. Много от компаниите, даващи микро кредит, оперират вече изцяло и онлайн, което спестява и времето за обикаляне от офис на офис.
В същото време банките имат дълъг процес по кандидатстване и одобрение и това затруднява клиентите, които имат спешна нужда от средства. Имат и много строга политика за кредитиране на потребители, като например – да са на постоянен трудов договор, да имат добро кредитно досие и понякога – да имат поръчител.
За сметка на това, голяма част от фирмите за бързи кредити безпроблемно одобряват и
клиенти с влошена кредитна история или недоказни доходи.
Те са отлична възможност за хора, които работят в сивия сектор или пък на граждански договор. На практика бързият заем е добро решение, за човек, който очаква сигурен доход, но в момента е изпаднал в затруднение или трябва да направи спешна покупка.
Лошото е, че повечето клиенти не са такива. Много от тях, като останат без пари, вземат кредити, които после няма с какво да покрият. Една част от младите хора пък теглят кредити, за да си закупят модерни телефони, дрехи, или пък да отидат на море в "Слънчев бряг", където за една седмица похарчват например 5000 лева. За съжаление, в много от случаите те не работят и няма как да върнат дълговете си.
Според статистиката, най-често вземат бързи заеми мъжете на възраст между 30 и 40 години, като повечето от тях прибягват до тази мярка заради покупка на кола или за ремонт.
През февруари се появиха публикации за софиянец, който успял да вземе 24 бързи кредита и за да се справи с изплащането им, се наложило да тегли заем от банка срещу ипотека на жилището си. Мъжът разказа тогава, че е прибягнал към нови заеми, за да погасява стари, но в един момент
дори фирмите за бързи кредити спрели да одобряват исканията му
и затова той… най-после се вслушал в съвета на кредитния консултант, ипотекирал жилището и изплатил всички борчове.
Кредитни експерти обясняват, че до такъв вид заеми прибягват и много хора с по-ниски доходи. Най-много са в Северозападна България, в Силистренско и в Родопите. Целта на тези хора е да си плащат сметките и да живеят относително нормално. Експертите съветват до тази възможност да се прибягва само ако става дума за важна покупка или заради лечение, но не и с тези пари да се запълват дупки в семейния бюджет, защото това ще изтъни още повече джобовете на домакинството.
Много хора смятат, че повечето клиенти, които не могат да си обслужват бързите кредити, са меко казано неразумни. Да се чуди човек как някой, който не е могъл да събере 500 лева, се надява за един месец да върне 1000, че и да му останат…
