На днешния ден можем да си спомним за възрожденския книжовник, просветител и преводач Константин Фотинов. Той е починал на 29 ноември 1858 г. в Цариград, столицата на Османска империя.
Фотинов е редактор и издател на първото българско списание „Любословие“, което е излизало в Смирна /днес Измир, Турция/ през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 година.
С него е поставено началото на българската журналистика и на българския периодичен печат.
Чрез списание „Любословие“ той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано. Със своето разнообразно съдържание то изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX век.
В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.
"Любословие" дава силно влияние върху образованието, особено на женското образование, за което се застъпва. То поставя и разглежда въпроса за литературния език, макар да застава на позициите на славянобългарската школа. Със своите статии списанието подпомага развитието на икономиката и културата. Фотинов притежава качества на отличен редактор, но пише и много от оригиналните статии в списанието.
Константин Фотинов е роден в град Самоков около 1790 година. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония (Мала Азия)при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна частно смесено елино-българско училище, в което за пръв път в българските земи въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.
Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като Гръцка граматика (1838 г.), Болгарский разговорник (1845 г.), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други.
С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX век.
