Г-н Лорер, прочулата се като "аналогово-хартиено-рашидова" коалиция е на път да постигне двояк резултат: от една страна – връщане към славните времена на избори с по 500 000 – 600 000 невалидни бюлетини, а от друга – допълнително сваляне на доверието в изборния процес. Какъв антидот ще противопостави ПП срещу този риск за демокрацията?
– Последните ходове на коалицията ГЕРБ – ДПС – БСП (или както някои я именуват БПС), съзнателно подкопава доверието на хората в изборния процес. Лидерът на БСП заяви, че изборите били фалшифицирани, въпреки че бяха в управлението. Това е изключително обезпокояващо, защото сред хората се насажда усещането, че в гласуването има нещо нередно. Истината е точно обратната – фалшивият претекст за нов Изборен кодекс идва в момент, когато има изключително важни задачи за решаване и тринадесетте милиарда по НПВУ няма да дойдат, ако този парламент продължава да се занимава с Изборния кодекс, а не с необходимите реформи. Същото важи за социалните мерки, за енергийните помощи, за войната в Украйна… Всичко това чака парламента.
Вижте цялото видео от интервюто с Даниел Лорер ТУК:
Ще се окаже ли в крайна сметка, че вашето правителство беше свалено единствено, за да бъде променен Изборния кодекс?
– Като свържем точките, така се оказва. Всеки път Промяната прилага един и същи антидот на тази нестабилност – предлагаме правителство, при това – на малцинството, излязохме и със съвместни приоритети с "Демократична България". А не беше далеч времето, когато и Свиленски, и Нинова защитаваха машинното гласуване с нашите сегашни аргументи…
Много хора предупреждаваха, че коалирането с БСП ще ви доведе до печални резултати. Съжалявате ли, че се захванахте с този политически партньор?
– Четворната коалиция изобщо не беше лесна. И е постижение за българската демокрация, защото в нея събрахме целия спектър – от БСП до "Демократична България". В тази комбинация Промяната прокара неща, които допреди се смятаха за невъзможни – и подкрепа за Украйна, и прочистване на руската дипломация – всичко това се случи в мандат с БСП.
Тази комбинация обаче не ви ли костваше спечелването на изборите?
– Тройната криза по време на управлението ни беше изключително мащабна. В състояние на инфлация няма управление, което да трупа кредит на доверие. Спадът на "Продължаваме промяната" е сравнително скромен на фона на ситуацията, в която управлявахме. Приемам го като добро политическо кръщене, защото научихме и как се прави, и как не се прави политика у нас.
Старателно положихте дебела линия, която разграничава ПП от ГЕРБ и ДПС. Слагате ли вече отвъд тази линия и БСП?
– Продължаваме да недоумяваме на какво се дължи промяната в поведението на БСП, защото тя беше изключително рязка. Нямаме логично обяснение какво наложи БСП да мине от другата страна, което засега се изразява само в хартията. Може в третия мандат да ги видим и в управленска конструкция, но ние държим вратата отворена: ако проекта за изменения и допълнения на Избирателния кодекс бъде свален от вносителя БСП, за нас опциите отново са отворени. В момента това е абсолютно невъзможно.
Добре, според "Хартиената концепция" всички граждани трябва да имат право на избор как да гласуват. Защо тогава в малките населени места – до 300 човека, няма да има машини, а само хартиени бюлетини? Хората там от друго качество ли са?
– Сред предложенията от онази паметна нощ в Правната комисия има много недомислици, включително и тази. Имаше и комични предложения – операционната система, т. е. "Майкрософт" да бъде национализирана! Имаше и фрапиращи безочия – като идеята да бъде премахнат Обществения съвет към ЦИК. Никой обаче не можа да обясни спешността на темата ИК. Докато ние предлагаме правителство, може би те мислят за избори.
В силно профанизираната политическа обстановка се появява остра нужда от реална визия за България. Като бивш министър на иновациите и растежа как виждате възможностите за модернизиране на страната и за съизмерване с най-добрите?
– Това би трябвало да бъде темата, която да обединява политическите сили. Оставам траен оптимист, че ще надживеем дребнавостите и ще заговорим за важните неща. Един от приоритетите, които останаха в МИР е обновен закон за насърчаване на инвестициите, защото тази правова рамка у нас е доста отживяла. В момента се борим дори да задържим вътрешните си инвеститори в страната – нормално стана бизнесмен да се чуди къде да инвестира – в Шумен или в Гюргево. Едновременно с това сме наясно, че България трудно ще направи качествен скок, ако на покрие някои от основните си бази, както се казва в бейзбола. Така че пак стигаме до правосъдната реформа. Ключова тема е и човешкият капитал – връзката между бизнеса и образованието, вносът на работна ръка от чужбина…. Населението ни намалява с тревожни темпове, а работодателите сигнализират за незаети 200 000 работни места.
Защитавате ли твърдо широко дискутирания завод за батерии, залегнал в НПВУ?
– Тази идея е в плана и самата ЕК обясни старателно на колегите от ГЕРБ, че тя не може да бъде променена просто така. Който и да дойде на власт, промяна в НПВУ ще бъде изключително трудна, защото трябва да се предложи алтернатива. Ако не им харесва енергийната система да се балансира с батерии, трябва да измислят друго. Инвеститорите се разколебават, когато разберат, че у нас не сме наясно какво точно искаме.
В дълги периоди нашата икономика се развиваше на държавно-капиталистически принцип – тесен кръг привилегировани фирми, друг кръг – от мачкани бизнеси, и голям пласт от компании, опитващи се да работят в силно деформирана конкурентна среда. Как ще подходите към гигантите от "Топ 10", които ненаказани плащат нищожни данъци, за разлика от останалите редови българи?
– Ние започнахме от най-могъщия – Лукойл", който по наше време изведнъж започна да плаща данъци. Значи може…. Същото ще се случи и на другите компании с нерегламентирани печалби. За мен обаче въпросът е друг: ако те не внасят данък печалба, в какво реинвестират средствата, къде отиват тези пари? Ако компаниите в България реинвестират печалбите си по доказуем начин, който води до добавена стойност – като развойна дейност, например – трябва да ползват данъчни облекчения, а защо не и привилегии.
Споделяте ли т. нар. нишова стратегия за развитие на България и в кои точки се фокусирате?
– Нямаме никакъв друг избор, освен да изберем секторите, в които да се фокусираме. До известна степен това вече е кодирано в европейските програми, които осигуряват голяма част от субсидиите за бизнеса – аутомотив сектора, мехатрониката, софтуерните технологии, биоземеделието, храните…
Погледнато политически, коя точка фокусира интересите на председателя на ГЕРБ и на президента на републиката?
– Трудно ми е да разсъждавам за тяхната политическа близост. Но винаги е важно да си помним едно – президентската институция не трябва да бъде политизирана. Тя е обединяваща и нейната цел е да държи българския народ заедно, а не да го дели. За жалост това не се случва и вече повече от година наблюдаваме едно все по-политизиращо се президентство. Няма нужда президентството да консултира изпълнителната власт, била тя и служебна, по енергийни, военни и други въпроси. Налага се изводът, че ГЕРБ президентството са намерили някаква формула, по която да търсят споделено управление.
След неизбежните промени в ИК от страна на статуквото, какви са полезните ходове на демократичното пространство, докато е парламентарно малцинство?
– Не спираме да го правим – показваме светлата страна на политиката и как България може да стане по-хубаво място за живот.
За съжаление по-лесно се вярва на евтините политически послания.
– На лошото и на евтиното винаги се вярва по-лесно. Но виждаме леко пробуждане. Някои депутати от БСП започнаха да изчезват безследно или да заминават в неизвестни посоки. Не е далеч денят, когато подобни пропуквания ще започнем да наблюдаваме и в ГЕРБ, пък току виж и в ДПС. Засега коалицията БПС (ГЕРБ, ДПС и БСП) ще търси работещо решение в третия мандат.
Разговора води: Емил Янев
