Александър МАРИНОВ
Почти универсално правило е, че след всяка коалиция (поне) един е прецакан. Това важи както за управленските, така и за ситуационните политически коалиции, а редките изключения само потвърждават правилото. Неслучайно един от водещите постулати, осигурявал мощта на британската империя (докато бе мощна и бе империя), гласи: „Нямаме вечни приятели и врагове, имаме вечни интереси“.
Такъв (в смисъл на прецакване) ще бъде и крайният резултат от привидния успех на „хартиената коалиция“, т.е. конюнктурното сдружаване на ГЕРБ, ДПС и БСП, довело до връщането на хартиената бюлетина и фактическото обезсмисляне на машинното гласуване. Но за да изясним какви са били разчетите на участниците и защо те (поне за някои от тях) ще се окажат „сметки без кръчмаря“, трябва накратко да разгледаме аргументите, чрез които формално бе обоснована тази стъпка. За да опростим картината, ще се спрем на три основни довода за ползата от връщане на статуквото.
Първият основен довод (в който очевидно са убедени „хартиените партньори“) е, че преминаването към задължително машинно гласуване в секциите с повече от 300 избиратели е довело до значим спад на избирателната активност. Тук обаче е необходимо едно ключово уточнение –
кои избиратели не отидоха до машините и защо?
Ако стъпим на фактите, а не на лъжливите декларации или илюзорните надежди, то отговорът е ясен. Машините не са отблъснали избиратели по възрастов или образователен критерий, а главно такива, които са били съучастници в мащабните изборни измами чрез купен и контролиран вот. Този извод се потвърждава от анализа на активността и резултатите по секции, и най-вече – на тези няколкостотин секции, определени като рискови от гледна точка на многократно установявани изборни машинации. В това отношение главен потърпевш бяха ГЕРБ, които на изборите през юли и ноември 2021 г. загубиха няколко процента от избирателите, на които твърдо разчитаха през последните десет години.
В по-малка степен бяха засегнати ДПС – предимно в контролираните от тях ромски секции.
Що се отнася до БСП, оплакванията от машините бяха просто начин на оправдание на Нинова за катастрофалния отлив на избиратели (аналогично на обяснението за отражението на пандемията). Социалистите отдавна нямат достатъчно ресурси и ефективна организация, необходими за масирано прилагане на повечето от познатите изборни измами.
Но фактът, че машинното гласуване е ограничило „вредоносната“ (нечестна) избирателна активност, не бива да се тълкува като отрицателен ефект, поне от гледна точка на публичния интерес. В случая трябва да добавим и фактическото елиминиране на големия дял невалидни бюлетини, за немалка част от които има основание да се предполага, че са умишлено повредени в изборните секции.
При отчитането на този аспект обаче трябва да отчетем и обстоятелството, че ГЕРБ и особено ДПС успяха по някакъв начин да се приспособят към новите правила и това пролича на изборите през октомври. Новите правила просто им дават по-голяма сигурност, че
при всеки вариант ще постигнат целите си.
От тази гледна точка сметката на партньорите в „хартиената коалиция“ изглежда рационална – връщайки хартиената бюлетина, те очакват да си възстановят един ценен за тях и гарантиран контингент избиратели. Но това не е напълно сигурно, макар и по различни причини. При БСП това няма да има съществено отражение най-вече поради посоченото по-горе обстоятелство, дори напротив (ако от промяната се облагодетелстват и повишат резултатите си ГЕРБ и ДПС). А и очакванията на основните облагодетелствани също могат да останат излъгани, тъй като – при политическа воля, каквато служебните правителства имат – установяването и пресичането на нарушенията при „хартиено гласуване“ е дори по-лесно, отколкото при машинното гласуване. Това се видя от противодействието срещу изборните измами в секциите, където по различни причини се гласуваше на хартия. Предстои да видим и ефекта от решаващия тест – дали връщането на хартиената бюлетина ще доведе до значимо повишаване на избирателната активност. Ако това не се случи, всичко ще си дойде на мястото.
Вторият основен аргумент за връщането на хартиената бюлетина е почерпен от твърденията за измами и фалшификации при машинното гласуване (кодове, флашки и т.н.) Тук отново не бе представено нито едно убедително и достатъчно всеобхватно доказателство, тъй като няколко протокола с грешки не могат да изпълнят тази роля (достатъчно е да си припомним огромния брой протоколи с всевъзможни и често скандални поправки при предишния начин на гласуване). Казаното не означава, че в цялостния процес няма уязвими места, но те не са свързани с машините, а с намесата на човешкия фактор, чието значение не просто остава, а дори се повишава при гласуването с хартиени бюлетини. Потенциалните пробиви при машинното гласуване биха могли да бъдат идентифицирани и „запушени“, вместо да се връщаме към добре познатото старо.
Какво ще бъде отражението на този елемент на все по-вероятните предсрочни избори, предстои да видим. Очевидно, някои резултати от гласуването на поправките в Изборния кодекс имат пряко отношение към този въпрос (например, отказът да се предоставят квоти в избирателните комисии на „новите“ парламентарно представени партии). В края на краищата, мнозина твърдят, че е по-лесно и
по-евтино да бъдат купени секционни комисии,
отколкото десетки хиляди избиратели.
Накрая, третият аргумент в полза на връщането на старото положение: „хората“ не вярвали на машинното гласуване и искали да гласуват с хартиена бюлетина. Но пак не е ясно (поне на базата на достоверни и достатъчно представителни данни) кои хора и защо не вярват на машините, нито каква част от обществото наистина желае да се върне предишния процес. Това, което може да се приеме за доказано (на базата на информация от различни източници) е, че изборите, провеждани от юли 2021 г. нататък, са несравнимо по-прозрачни и честни, отколкото преди тази дата.
И така, истинският въпрос не е в това, дали резултатите от изборите са по-честни и по-точно изразяват волята на върховния суверен, а дали отговарят на интересите на отделните партии и техните върхушки. Точно тук е най-крива сметката на съзаклятниците от хартиената коалиция: те разчитат да укрепят позициите си не като завоюват доверието на гражданите, а чрез извличане на едностранни и нечестни предимства. По този начин е възможно да получиш няколко процента повече и дори да влезеш във властта, но не и да управляваш стабилно и ефективно.
Доверието на хартия не струва нищо, ако подменя истинското доверие на народа. Затова привидната победа на „хартиената коалиция“ ще завърши с прецакване.
