Честите избори, неформиране на правителство, закъснение при приемането на нормативните актове, липса на подкрепа за определени реформи. Това са само част от рисковете за неизпълнение на мерките по Плана за възстановяване. Това съобщиха от Института за пазарна икономика.
В представен доклад за получените милиард и 370 милиона евро институтът посочва, че в риск също е и липсата на капацитет в администрацията за подготовка и управление на инвестиционни проекти.
На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален, сочат данните от ИПИ.
Още при подготовката и първоначалните стъпки на изпълнението на НПВУ започват да се проявяват редица рискове пред успешното му реализиране, посочват от института. Силно притеснителни са знаците за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.
По първоначални данни, това са рисковете, които се посочват в анализа:
- Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
- На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).
- Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.
- Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено – висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др. Оценката на тези рискове е силно променлива, зависи от икономическата среда и трябва да се извършва по-често.
- Външните рискове са ограничени по влияние, но не бива да се пренебрегват, а да се наблюдават.
Според ИПИ неизпълнена реформа е лош сигнал към ЕК, защото така се показва несигурност за изпълнението на поетите ангажименти.
