Част от българите смятат, че Брюксел е пълен с наивници, които лесно могат да бъдат измамени от комбинативната ни нация. Доказателство за това са редицата скандали с откраднати еврофондове, най-шумният от които беше „Къщи за тъщи“. Само че тази увереност, че сме открили не само топлата вода, но и водата по принцип, често ни играе лоши шеги и ни показва, че не сме чак толкова големи факири.
Такъв е случаят с износа на преработени горива от руски петрол. ЕС ни каза ясно, че макар да ползва дерогация и може да внася руски петрол по море и тръбопровод до края на 2024 г., България
не може да продава получените нефтопродукти
на купувачи в други държави-членки на ЕС или в трети страни.
На практика Брюксел ни показа, че познава много добре пазара на горивата у нас, преработени от „Лукойл“.
Другият шамар за определени кръгове, сами описващи себе си като „гълъби“, е позволението на ЕС да изнасяме за Украйна някои рафинирани продукти, получени от руския петрол.
На 21 ноември служебното правителство и „Лукойл Нефтохим България“ се договориха руската компания да започне да плаща реалните данъци в България, ако продължи да работи на пълно натоварване и да изнася петролни продукти в ЕС до края на 2024 година. Тогава вицепремиерът по икономическата политика Христо Алексиев обяви, че промяната ще донесе до 700 млн. лв. допълнително в държавния бюджет. Това беше доста странно предвид факта, че България, както и Унгария, получи изключение от забраната за внос на руски петрол по море, влязла в сила на 5 декември, но…
за собствени нужди, а не „едни“ компании да печелят
за сметка на всички останали, които спазват санкциите.
Именно затова единственото изключение е продажбата на горива за Украйна. Все пак агресивната война там е причината за санкциите. У нас обаче бе доста трудно да се проумее, че изключението не е подарък и че останалите страни от блока не са чак толкова глупави. Няма друго обяснение щом служебното правителство и ръководството на рафинерията „Лукойл“ продължават да твърдят, че
България имала право да изнася готова продукция,
чиято изходна суровина е руска.
От рафинерията дори предупредиха, че може да спре работата, ако забранят износа, защото вътрешният пазар бил малък за тези продукти, а складовете не а в състояние да поберат всички преработени количества. Последното решение на кабинета, взето на 1 декември, е че износът е разрешен до 5 март, а след това ще става по правителствен списък.
Така се появиха различни интерпретации на случващото се. Някои твърдят, че преди войната рафинерията е работела с микс, в който
около 40 % от нефта е бил сорт „Басра“ от Ирак и Либия,
а останалите – „Уралс“ от Русия.
След инвазията в Украйна, лекият арабски нефт е заменен с лек нефт от Сибир и в момента рафинерията преработва 100% руски нефт. Според някои това се прави в полза на Русия.
В началото на декември пък “Демократична България” предложи държавата да поеме оперативния контрол върху рафинерията “Лукойл Нефтохим Бургас”. На заседание на парламентарната Комисия по енергетика Ивайло Мирчев заяви, че ефектът от подобно действие ще се изрази в по-ниски цени на горивата,
повече приходи в бюджета и спиране на „евразийския рекет“.
Трети надигнаха гласове, че от този „тюрлюгювеч“ от санкции и директиви ще пострада българския бизнес.
Сред тях се откроиха БСП и “Български възход“, които твърдят, че рафинерията ще спре работа и ще последва контрабанда на горива. Според тях Турция ще се възползва ловко от ситуацията, защото няма забрана да износ, а ние ще сме големите губещи.
Така или иначе, беше ни обяснено докъде се простира изключението. Като не се сещаме или се правим, че не разбираме, хубаво е да ни обясняват по няколко пъти.
