Съблазнителна промяна се наблюдава на Уолстрийт. След мрачните дни на 2009-а, когато едрите банкови акули се опитваха да върнат парите на данъкоплатците, които ги спасиха от колапс, и да се защитят обществено недоволство, последиците от световната финансова криза от 2008-а започнаха да избледняват и амбициите за печалби да се възраждат. Резултатите пък бяха почти нереални: шестте американски банкови гиганти приключват първото си десетилетие с чиста печалба от 1 трлн. щ. долара – нещо немислимо на фона на глобалните протестни вълнения „Окупирай Уолстрийт“.
„Джей Пи Моргън Чейз“, „Бенк ъф Америка“ и дори обременената от проблеми „Уелс Фарго“ са напът да реализират по-висок нетен приход през последните десет години от малък брой публично търгувани щатски компании, показват данни, събрани от агенция „Блумбърг“. На малко разстояние след тях са „Ситигруп“, „Голдмън Сакс гру“ и „Моргън Стенли“. Звездната шесторка има реален шанс да спечели още повече през 2023-а.
Докато вниманието на световната общност е насочено към богатствата, натрупани от Силициевата долина, банките безшумно набират ускорение. Факторите са множество: високите пазарни колебания качват печалбите от търговия, инвестиционните банкери изживяват бум на сделките, а орязаните данъци от администрацията на бившия щатски президент Доналд Тръмп увеличават придобивките.
Реакциите са разнопосочни, но преобладаващото мнение е, че подобни печалби са нещо ужасно непочтено.
И цялата злоба и недоволство на хората се изливат върху финансовата система. Банките обаче се оказват изключително устойчиви и гъвкави и не само успяват да преодолеят негативизма, но и да спечелят 1 трлн. долара в последното бурно десетилетие. По оценка на анализатори, шестте най-големи банки на Уолстрийт ще постигнат това космическо число или до края на 2022-а или в първите няколко седмици на 2023-а.
Преди десет години „Джей Пи Моргън Чейз“ – в момента най-печелившата и с най-висока пазарна капитализация щатска банка – бе натикана в ъгъла след търговското фиаско на търговеца с прякор „Лондонският кит“ през 2012-а, ощетило институцията с 2 млрд. долара. По отова време „Уелс Фарго“ оглавяваше „Голямата шестица“ с печалби от над 20 млрд. долара. По-късно обаче голяма част от тях се изпариха след разкритията за измами на клиенти и анализатори очакват това равнище да бъде достигнато отново през 2023-а.
Онова, което не се промени през последните десет години, беше бизнеса на кредиторите: те продаваха акции и облигации, търгуваха с финансови инструменти, консултираха корпоративни сливания и поглъщания, управляваха личните състояния на богаташи, изпълняваха платежни нареждания и отпускаха заеми. А през 201-а някои търговци вече скърбяха за „комарджийския“ риск, чието съществуване бе застрашено от приетия през 2010-а закон „Дод-Франк“. от 2010-а
За да излязат от сенките на глобалната криза, банките трябваше да си платят.
През 2014-а „Бенк ъф Америка“ се съгласи на извънсъдебно споразумение за колоалните 16.7 млрд. долара, за да сложи край на разследванията за съмнителните ипотечни практики, надхвърляйки наказанието на „Джей Пи Моргън Чейз“ от 13 млрд. долара. Някои пък спечелиха от нови инициативи, които ги вкараха в задънена улица. Служителите на „Уелс Фарго“, подложени под натиск да постигнат целевите резултати, откриха милиони сметки на потребители, които не ги бяха заявили – най-големият от поредицата скандали, свил сериозно банковия бизнес. В Малайзия пък „Голдмън Сакс“ приключи през 2013-а сделката по набиране на милиарди долари за държавния инвестиционен фонд 1MDB, който впоследствие бе ограбен от група, включваща и бившия премиер на страната.
След което Доналд Тръмп влезе в Белия дом и упълномощи двама „питомци“ на „Голдмън Сакс“ да променят данъчното законодателство в полза на корпоративните печалби. И банките, които дотогава плаща по три от всеки десет спечелени долари на правителството, започнаха да дават по-малко от един на всеки пет през 2018-а. И оттогава данъчните им сметки тръгнаха надолу. Което стимулира растежа на Уолстрийт: кредиторите, спечелили под 70 млрд. долара през 2017-а, реализираха 120 млрд. долара през 2018-а благодарение на данъчните редукции и на ръста на дребните банкови услуги и на инвестиционните сделки. А комбинираният размер на активите им, който се колебаеше около 10 трлн. долара от години, започна да се качва. Което по никакъв начин не изненада експертите заради ролята на банките в икономиката – посредници, които вземат заеми и отпускат кредити.
Междувременно, разходите за персонал на челната американска банкова шестица, които в началото се движеха около 148 млрд. долара, скочиха до 154 млрд. долара през 2019-а, въпреки съкращенията на служители. А шефът на „Джей Пи Моргън Чейз“, който вече беше станал милиардер, не успя да получи космическия си пакет от възнаграждения след отрицателния вот на ационерите.
После дойде пандемията през 2020-а и, за да избегне икономически катаклизъм, Вашингтон пусна щедри програми за подпомагане на домакинствата и бизнеса, а Федералният резерв започна да печата ударно пари. Това върна пазарните колебания, които увеличиха печалбите от търговия. Корпорациите пък се наредиха на опашка за кредити, за увеличение на капитала си или за покупки на по-слаби съперници. Прз септември 2020-а Джейн Фрейзър оглави „Ситигруп“ и стана първата жена начело на една от най-големите американски банки. Кредиторите пък опровергаха анализаторите, които пишеха некролози за Уолстрийт и отчетоха рекордна печалба благодарение на разцвета на компаниите с „непопълнени чекови суми“, известни като SPACs.
Година по-късно, през 2021-а подемът на печалбите беше подпомогнат от промените в счетоводните стандарти: благодарение на правителствените интервенции, подпомогнали икономиката, банките упяха да реализират част от заделените за покриване на кредитни загуби резерви. И „големите шест“ от Уолстрийт спечелиха през миналата година повече отколкото общата сума през 2013-а и 2014. И дори хаосът от руското нахлуване в Украйна през февруари 2022-а помогна а търговците да опровергаят очакванията за трудни времена.
И други корпоративни титани, основно от Силициевата долина, също се представиха успешно и оспорват монопола на Уолстрийт. „Епъл“ спечели над половин трилион долара. А „Майкрософт“, „Бъркшър Хатауей“ и „Алфабет“ надминаха „Джей Пи Моргън Чейз“. „Ексън мобайл“ пък изпревари „Бенк ъф Америка“ и „Уелс Фарго“.
Част от печалбата на банките се дължи на иновациите след сериозните инвестиции в технологични платформи и подобрения на предлаганите продукти.
Те също помогнаха на компаниите да стигнат до капиталовите пазари, подкрепяйки икономическия растеж. И задържаха част от печалбите, попълвайки с над 200 млрд. долара капиталовите си буфери през последните 10 години, за да избегнат повторение на 2008-а.
Банковите критици посочват, че кредиторите не са опстигнали успехите си сами. Защото много от тях нямаше да оцелеят от последната глобална криза без помощта на данъкоплатците. Да не говорим за правителствената интервенция по време на пандемията, умножила печалбите им. Както и за решението на някои от тях да се насочат към по-ограничен кръг от клиенти, ограничавайки достъпа до услуги на много общности. Те търпят критики и за нежеланието им да повишат лихвите по депозитите, залагайки, че потребителите няма да избягат при по-дребните конкуренти.
