Тълпи от купувачи са атакували пазара на злато, като придобитите през 2022-а количества са били най-големи от 1967-а – повратната година за глобалната парична система. Китай и Русия са били сред най-активните кандидати за скъпоценния метал през 2022-а, по оценка на анализатори – индикатор, че някои нации се стараят да разнообразят резервите си извън зелените пари.
Данните, натрупани от Световния златен съвет, показват, че търсенето на злато е надхвърляло количествата през всяка от последните 55 години. Оценките за ноември са също далеч по-големи от официално обявените от централните банки числа, което провокира спекулации в сектора за идентичността на купувачите и за реалните им мотиви.
Пренасочването на централните банки към жълтия метал „предпоага, че недоверието, съмненията и несигурността са в основата на геополитиката“ след като Съединените щати и партньорите им замразиха руски доларови резерви, посочва Ейдриън Аш – шеф на проучванията в „Бълиън волт“ – най-големият онлайн златен пазар в света. Последният път с подобни обеми на придобито злато се оказва исторически повратен момент за глобалната монетарна система. През 1967-а европейските централни банки купуват огромни количества от скъпоценната суровина от Съединените щати, което води до скок на цените и колапс на Лондонския златен пул от резерви. Предполага се, че то е ускорило и отмяната на Бретънудската система, която обвързваше курса на щатския долар с жълтия метал.
През ноември Световният златен съвет оцени покупките на официалните финансови институции на 637 тона злато.
Само през третото тримесечие централните банки са придобили почти 400 тона от скъпоценната суровина – най-големият тримесечен обем откакто през 2000 г. започва да се води статистика. Консервативните оценки на експерти от Световния златен съвет, Международния валутен фанд и отделни централни банки са, че през първите девет месеца на 2022-а са били купени 333 тона злато.
Официално класацията за третото тримесечие оглавява Турция с покупки в размер на 31 тона жълт метал, които увеличават дела му в общите валутни резерви на страната до 29 процента. Следва Узбекистан с 26 тона. А през юли Катар става месечен първенец с най-голям обем купено злато от 1967-а насам.
Разликата между оценките на Световния златен съвет и официално обявените числа от МВФ, може да бъде обяснена отчасти с правителствените агенции зад централните банки в Русия, Китай и други държави, които могат да купуват и продават злато без да го класифицират като част от резервите.
Народната банка на Китай съобщи в началото на декември, че през ноември е увеличила за първи път от 2019-а насам златните си наличности с 32 тона на стойност около 1.8 млрд. долара.
Според играчи от бранша обаче китайските златни придобивки са по-големи. Марк Бристоу – главен изпълнителен директор на втория по големина златен рудник в вета „Барик голд“ – твърди, че Пекин е купил тонове от жълтия метал по цени в близост до максималните 2000 долара за тройунция. Ники Шийлс – метален стратег в компанията за търговия на скъпоценни метали „МКС ПАМП“ – добавя, че максималните златни котировки са щели да бъдат с около 75 долара за тройунция по-ниски през ноември, ако Китайската централна банка е купила само 32 тона. Златото се търгуваше за 1787 долара за тройунция през миналия месец и след това се настани над 1800 долара за тройунция.
Санкциите създадоха значителни проблеми за добива на злато на Русия – най-големият задграничен продавач на метала в света след Китай. Руските компании произвеждат грубо 300 тона злато годишно, но потреблението на вътрешния пазар е само 50 тона, по данни на „МКС ПАМП“. Същевременно, западните правителства замразиха над 300 млрд. долара от руските валутни резерви чрез наложените санкции заради войната в Украйна и принудиха другите нации да се запитат дали трябва да държат толкова много долари след като те могат да бъдат конфискувани по всяко време. Според Аш руските златни покупки повтарят действията на Южна Африка по време на санкциите заради апартейда за подкрепа на националния минен сектор чрез покупки на жълтия метал с местна валута.
„Банк России“ престана да огласява месечните стойности на резервите си след началото на войната в Украйна, а официални представители на институцията отхвърлят предположенията, че купуват злато.
В средата на декември председателят на Руската централна банка Елвира Набиулина заяви, че страната има „достатъчно златни и валутни резерви“ и няма нужда да „акумулира нови количества“. Въпреки това руските централни банкери отдавна са очертали като стратегическа цел да увеличат златните наличности: още през 2006-а те обявиха, че е желателно златото да е 20-25 процента от общия обем на резервите. През февруари – последният месец, в който „Банк России“ публикува статистически данни – жълтият метал имаше 20.9% дял. Щатските ДЦК са редуцирани до еквивалента на едва 2 млрд. долара от над 150 млрд. долара през 2012-а, а златните резерви са скочили до 1350 тона на стойност почти 80 млрд. долара по сегашните цени, по информация на частната швейцарска банка „Юлиус Бер“.
За Карстен Менке от „Юлиус Бер“ златните покупки на Русия и Китай показват растящото нежелание на страните да разчитат на зелените пари като основен резервен актив. Експерти от бранша пък шушукат, че правителствата на държавите от Близкия изток използват средствата от износа на изкопаеми горива за покупки на злато, най-вероятно – чрез държавните си фондове.
През идните месеци се очаква да стане ясно дали рекордните покупки на централните банки са просто инцидентни или са по-сериозен структурен обрат. И въпреки че златните котировки отново се върнаха над 1800 щ. долара за тройунция, малцина залагат на промяна на курса на диверсификация на резервите на централните банки. Бернар Дада – старши анализатор на суровини във френската инвестиционна банка „Натиксис“ – подчертава, че деглобализацията и геополитическото напрежение означават, че усилията на централните банки извън западната общност да се дистанцират от американския долар е „тенденция, която няма да се промени поне до края на десетилетието“.
