Затворът и наборната военна служба за репресираните лица ще се признават за действителен стаж за пенсия
Парламентът прие на първо четене промени в Кодекса за социалното осигуряване. Така се дава възможност затворът и наборната военна служба за репресираните лица по време на социализма да се признават за действителен стаж за пенсия. Законопроектът бе предложен от ДПС и бе подкрепен със 131 гласа “за”, 31 – “против” и 38 “въздържал се”. “За” гласуваха депутатите от “Демократична България”, ГЕРБ-СДС, ДПС, “Български възход” и 20 депутати от “Продължаваме промяната”. “Против” бяха депутати от групите на “Възраждане”, част от “БСП за България” и част от “Продължаваме промяната”. С “въздържал се” гласуваха 18 от депутатите на левицата и 20 от депутатите на ПП.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Севим Али, който посочи, че редовната наборна военна служба е била задължение на всички лица, подлежащи на такава служба и с предложените промени ще се отстрани неравнопоставеността при зачитане на действителен стаж на тези лица, както и на лица, които са реабилитирани, интернирани, изселвани.
В хода на дебата Искрен Арабаджиев от ПП съобщи, че от партията му не подкрепят законопроекта, тъй като е достатъчно, че на тези лица им се признава осигурителният стаж. Народният представител допълни, че става дума за около 2000 души, чиято пенсия би била около 314.50 лв., а средствата, които ще са нужни, ще са между седем и осем милиона на годишна база. “Не е случайна по-тясната дефиниция на действителен стаж в сравнение с осигурителния стаж. Не можем да допуснем да разширяваме категорията лица, които могат да получат пенсия срещу само 15 г. плащане на осигуровки. Не можем да бъркаме социалната с пенсионната система”, допълни той.
Атанас Славов от “Демократична България” отбеляза, че се обсъжда изключително кратък и важен законопроект, защото по думите му той показва отношението към близкото ни минало. Славов бе категоричен, че въпросният законопроект ще даде минималната дължима от нашето общество компенсация на онези български граждани, които са пострадали от тоталитарния режим. Важно е да подчертаем, че това е част от нашето осмисляне на близкото ни минало, добави той. По думите му става дума за конституционни и граждански права. “ДБ в 47-ото народно събрание подкрепи този законопроект, ще го направим и днес”, категоричен е Славов.
Георги Гьоков от левицата смята, че се решават политически проблеми чрез социалната система. “Няма как да продължава това повече. Аз не казвам, че тези хора не са пострадали, не казвам, че те не трябва да имат права, но защо решаваме този проблем на тези хора чрез социалната система”, попита той.
Мустафа Карадайъ изтъкна, че става въпрос за тълкувание и “непрестанна борба с чиновника”, за едното право и то на репресирани хора. “Вече 33 години живеем в демокрация благодарение на цената, която те платиха за тази демокрация. Някои платиха тази цена с живота си, други – със здравето си, трети платиха със свободата си”, коментира председателят на ДПС.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов обяви, че от парламентарната група няма да подкрепят тази промяна.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС информира, че той и колегите му от групата ще подкрепят предложението на ДПС, тъй като това според тях е елементарен жест не само към хората, преживели Възродителния процес, но и към всички, загубили човешките си права през тези години.
Председателят на парламента и депутат от ГЕРБ-СДС Вежди Рашидов обърна внимание, че е един от тези, които много добре помнят Възродителния процес. По думите му тогава много българи са се срамували от това, което се е случвало. “До днес аз не съм поискал извинение от целия български народ и то е само защото живях между достойни български граждани, които нямаха никаква вина”, каза той.
