Дългогодишната сапунка „Енергетика“ изби в див екшън. Очакването за катастрофални цени през зимата тъкмо стана категорически императив, а вече е пометено от рога на енергийното изобилие. Дотам, че парламентарно-политическата неразбория се обърна на стъписващо единомислие.
С гласовете на ГЕРБ/СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ депутатите задължиха служебното правителство да преговаря с правителството на САЩ за изграждане на нова ядрена мощност в Козлодуй по технология на „Уестингхаус“. „Против“ бяха само депутатите от „Възраждане“ и „БСП“, но само защото държат на втора атомна в Белене с реакторите на „Росатом“. Иначе, едни – други се поздравиха с узряването си за нови ядрени мощности.
Само че енергийният магьосник Росен Христов беше разпънал вече софрата за всички. С обявеното представяне до дни на дългосрочна енергийна стратегия, която предвижда изграждането не на една или две, а на четири нови мощности – две в АЕЦ „Белене“ и две в АЕЦ „Козлодуй“. За които да се водят разговори с различни производители на ядрени реактори, включително на малки модулни. Е, позахапаха се на тема лобизъм и дали на парламента му е работа да определя производителя, но като е обещано на всеки по много недоволството олеква.
Проблемът е да се вярва ли на такова единство. Да се търкаляш антиядрено в „гьола Белене“, след което целият в бяло да тръбиш, че без ядрена технология България не може да постигне целите за декарбонизация, не вдъхва доверие. Но, както поясни Делян Добрев, „изграждането на ядрена централа не е като да си купиш вафли от магазина и да сравняваш цените, и преди да отидеш до магазина да не си определяш вътрешно каква вафла ще купиш„.
След което беше далеч по-конкретен с добавката, че „това решение за АР-1000 по нищо не се различава от решението за Ф-16“. А пък от партията на Стефан Янев балансираха, че „не е толкова страшно там, където има руски реактори, да има и американски, каквито примери има в Унгария и Полша“.
И друго се оказа не толкова страшно. С огромно единомислие парламентът реши България да започне предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, който дълго писахме, а после брисахме и пренаписвахме. Сега, представете си, се усетили, че отдавна сме постигнали климатичните цели, та нямало защо да се престараваме по зелената сделка. А Росен Христов сервира десерта с учудването си как въобще Брюксел е одобрил ангажимента ни за рязко намаляване на въглеродните емисии, щом като отдавна сме позеленели.
А след плясването на ръцете всички се прегърнаха с откровението на Жечо Станков от ГЕРБ, че ако конституцията позволявала на президента да връчи мандата за кабинет на парламентарната енергийна комисия, днес сме щели да имаме правителство. И никой не отвори повече дума за евентуална загуба на средства от предоговорянето в полза на въглищните централи. Което Добрев и Станков изясниха по пределно ясен начин – че е по-малкото зло от това да затворим тецовете.
А Росен Христов не спира да излива благини от рога на изобилието. Газ щяло да има отвсякъде – през терминали, тръби и от морското дъно. Ще бъдем газовата врата на Европа към Турция, а за риск от недостиг на газ за тази година не можело вече да става и дума. Та, добре започва годината, но с кофти усещане от внезапния прилив на единство в парламентарно-партийния кошер. Всичко е толкова хубаво, че може и да не е.
