„България е най-разчитащата на въглерод икономика и ясните ангажименти на страната по препоръките за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобрение на плана на България“, заяви говорителката на ЕК Верле Нойц
След като Планът за възстановяване и устойчивост на дадена държава е бил одобрен от страните членки, промени по него могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства. Това заяви, цитирана от БНР, говорителката на Европейската комисия Верле Нойц в отговор на въпрос за решението на Народното събрание от миналата седмица, с което то задължава правителството да предоговори плана в сектор „Енергетика“.
ЕК все още не е получила решението, според което до края на март служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов трябва да постигне съгласие и предварителна положителна оценка за промени от ЕК. Миналата седмица парламентът прие да се поиска отпадане на поетия от България ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г. и продължаване на работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 г.
Нойц подчерта, че ревизираният план трябва да отговаря на всички критерии за оценка на регламента за възстановяване и устойчивост, в т.ч. и 37 на сто от разходите да бъдат насочени за климата. „България е най-разчитащата на въглерод икономика и ясните ангажименти на страната по препоръките за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобрение на плана на България. Планът за възстановяване и устойчивост, както и другите инструменти на ЕС, допринесоха за над 5 млрд. евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система, като ще доведат до справедлив преход, който да гарантира, че нито един гражданин няма да бъде захвърлен зад борда“, каза тя. И допълни, че след като планът е бил одобрен през май миналата година, то усилията трябва да бъдат насочени към неговото изпълнение.
