През април 2016 г. е Главното разузнавателно управление е било подготвило опит за значителна дестабилизация на страната с помощта на паравоенни формирования по модела, приложен в Черна гора преди това, заяви журналистът Христо Грозев
Разследващият журналист от „Белингкат“, обявен за издирване от Русия, Христо Горзев предупреди за продължаващи рискове от нови руски „саботажни и диверсионни действия против военната промишленост на България“. Грозев се включи с видеобръщение в кръглата маса на тема: „Влияние на дезинформацията в условията на геополитически кризи“, организирана от парламентарната група на „Демократична България“ в Народното събрание. „Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи извън Русия“, каза журналистът. И добави, че очаква и България да бъде обект на интерес от тяхна страна.
Във връзка с риска от възможни опити за политическа дестабилизация у нас той посочи, че разследване на „Белингкат“ показва как през април 2016 г. Главното разузнавателно управление е било подготвило опит за значителна дестабилизация на страната с помощта на паравоенни формирования по модела, приложен в Черна гора преди това. Имало е план повече от 700 души, членове на двете паравоенни организации, реално да опитат да превземат властта, обясни Грозев. Ако операцията е била успешна, това е щяло да доведе до значителна дестабилизация на страната. Акцията е била осъществена с подкрепата на Руската православна църква и се е провалила поради превантивен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едва 30 са успели да стигнат до София. Подобни опити са правени в Киргизстан и Казахстан.
„Въпреки че голяма част от големите медии днес отразяват агресията сравнително обективно, това не може да се каже за изминалия период, особено за периода 2014-2015 година. Тогава редица печатни издания и телевизионни канали, контролирани от олигарси в икономическа обвързаност с Русия, прожектираха руския наратив за случващото се в Крим и Донбас – че има жестоки действия от страна на киевския режим“, подчерта Грозев. И допълни, че към февруари 2022 г., когато избухна войната в Украйна, сред голяма част от населението вече се е била формирала или чисто проруска гледна точка, или такава на емоционална необвързаност, в която човек се придържа към максимата, че невиновни няма. Съответно основна вина за натрупания у нас дезинформационен капитал вина имат медиите.
„Руски агресивни действия се водят поне от 2011 г. на българска територия. Оттогава започва серията от взривове в складове на военната промишленост, отравят се руски граждани от руското военно разузнаване. Публичност по тези казуси до голяма част няма. Огромната част от населението реално няма представа, че Русия извършва военни, подривни действия на българска територия повече от десет години. Ако тази информация беше станала реална част от информационния дневен ред, голяма част от обществото би могла да формира отдавна своя гледна точка за ролята на Русия и щеше да бъде много по-критична към кремълските послания днес“, категоричен е Грозев.
В кръглата маса участват още Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“, бившият министър на електронното управление и настоящ депутат от ДБ Божидар Божанов, Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията. Как работи руската пропаганда в България ще коментират и Милена Якимова, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и проф. Димитър Вацов, преподавател в „Нов български университет“.
