Висшите държавни служители трябва да преминават обучение по въпросите за почтеността, се посочва в доклад на Групата на държавите срещу корупцията (ГРЕКО)
Правосъдието в България е неефективно, медиите са зависими. Има множество празноти в правилата за хората, заемащи висши държавни длъжности. Висшите държавни служители трябва да преминават обучение по въпросите за почтеността. Хората от върховете на властта не са обект на подходящи правила за почтеност: за тях не е приложим етичен кодекс, не се осигурява повишаване на осведомеността по въпросите на почтеността и не е въведен механизъм за поверително консултиране по етични въпроси. Това са част от изводите в доклада на Групата на държавите срещу корупцията (ГРЕКО) към Съвета на Европа.
ГРЕКО представя петата си оценка за напредъка на България в предотвратяването на корупцията и за насърчаване на почтеността на висшите държавни служители и правоохранителните власти. Докладът от 80 страници съдържа значителен брой препоръки.
Констатирано е, че страната ни следва да въведе правила за несъвместимост и проучване по показатели за почтеност при наемането на съветници на служителите на висши държавни длъжности, както и информацията за имената, функциите и възнагражденията на членовете на политическите кабинети, привлечени към висши държавни длъжности, да се опреснява и да бъде достъпна онлайн.
Препоръчва да се прави редовна оценка за почтеността на висшите държавни служители и да се изготвят правила за тяхното поведение с ясни наказания за нарушения. Очаква да се въведе яснота за взаимодействието между Националния съвет по антикорупционни политики и Комисията за борба с корупцията (или нейните правоприемници), както и съответните им задачи, а подборът и назначаването на всички служители в Комисията за борба с корупцията да се основава на заслуги и прозрачност, и да изключва неправомерно политическо влияние.
Според документа висшите държавни служители у нас трябва да преминават обучение по въпросите за почтеността. Необходимо да се подобри предоставянето на обществена информация, както и да се спазват сроковете за обществени консултации по подготвяни нови законопроекти.
Препоръчва се да бъдат установени правила за контактите на висшите държавни служители с лобисти, които се стремят да повлияят на законодателната и друга дейност на правителството, като имената на лобистите и темите на разговорите с тях също да бъдат публикувани. Трябва вътрешните инспекторати да могат да действат независимо, за да бъдат ефективни.
Нужно е да се осигури възможност за задълбочена проверка на имуществените декларации на висшите държавни служители. Отправени са множество препоръки за дейността на полицията, включително за това частните дарения за МВР да бъдат прекратени или силно ограничени, и същевременно бъдат публикувани имената на дарителите и естеството и стойността на всяко дарение. Препоръчва се служителите на МВР да преминават редовни проверки за почтеност, като едновременно с това им се осигурят справедливо кариерно развитие и достойно заплащане.
В изводите се посочва безнаказаността на изпълнителната власт, липсата на закон за лобизма и на правила за поведение и оценка на риска от корупция.
Зависимостта на медиите също е изведена като основен проблем. “Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и политически отговори от страна на властите”, изтъкват от ГРЕКО. Именно затова “мащабите на проблема с корупцията в България не се отразяват адекватно в медиите”.
