„Обещах, че не сме „Б“ отбор.“ С тези думи служебният премиер Гълъб Донев започна отчета на кабинета си – най-дълго управлявалото временно правителство. Той обясни, че най-доброто средство за справяне с неоснователните обвинения, е добре свършената работа и заради това прикани министрите си да посочат какво са свършили за близо шестте месеца управление. По думите му така екипът му ще даде добър пример как трябва да се отчита свършеното.
Отчетът продължи повече от три часа. Донев обърна внимание, че досега никое правителство не е представяло отчет за извършеното по време на мандата си и обясни нескромно:
„Не отчитаме дейност, а представяме резултати, които промениха живота на хората към по-добро. Те са постигнати на подобрената координация в изпълнителната власт, на партньорство и с НПО-сектора“.
Почти всички негови министри споменаха, че в конкретни свои дейности са били подпомагани от другите си колеги в кабинета.
Във въвеждащата част Донев припомни, че основното конституционно задължение на служебното правителство е организацията и провеждането на предсрочните избори и отбеляза, че кабинетът му се справил отлично с тази задача – на 2 октомври упражняването на вота е преминало спокойно и прозрачно, в съответствие със закона – и това било оценката и на българските граждани, и на чуждестранните наблюдатели.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, който тогава носел най-пряка отговорност за провеждането на изборния процес, обясни, че са се погрижили за криминалния контингент, така че да намалят контролирания вот и са създали работна група по киберсигурност, където МВР са работили съвместно с ДАНС и с Министерството на електронното управление.
Във връзка с изборите се отчетоха и министърът на електронното управление – Георги Тодоров, министърът на външните работи – Николай Милков и министърът на правосъдието – Крум Зарков. Тодоров отбеляза, че за първи път са предоставили достъп до изходния код на софтуера, използван от машините за гласуване, както и че информационно обслужване е предоставило окончателните резултати ден по-рано от ЦИК.
От своя страна Милков отбеляза, че неговото Министерство е работило в тясна координация с МВР с ЦИК, с Министерството на електронното управление и така е успяло да осигури безпроблемното гласуване на 178 000 наши сънародници зад граница.
Крум Зарков също коментира, че за разлика от други правителства, кабинетът на Гълъб Донев е осигурил безпрецедентно добро взаимодействие между Министерския съвет и Централната избирателна комисия.
Освен върху изборите Гълъб Донев се спря на още няколко маркиращи управлението му проблеми: поемането на фитосанитарния контрол на „Капитан Андреево“ изцяло от държавата; справянето с енергийната криза – по-конкретно с довършването на интерконектора с Гърция, с осигуряването на слотове за втечнен газ и с намаляването на високите цени на горивата; миграционният натиск на границата; кризата с дървата за огрев; осигуряването на дерогация на суров нефт с произход Русия; осигуряването на пакет от мерки за подкрепа на уязвимите групи с целеви помощи за отопление; увеличаването на прага на бедността и обвързването му с достъпа до социални помощи; реализирането проект за изграждане на обща база данни за доходите на физическите лица.
Министърът на икономиката Никола Стоянов отбеляза, че на 2 август, когато екипът му стъпвал в длъжност, в Министерството правели списък заедно със синдикатите кои бизнеси ще затворят първи и кои последни заради безпрецедентната инфлация, а сега – само няколко месеца по-късно – чертаят планове за влизане в еврозоната от началото на 2024 година.
„Не сме си давали сметка – откъде ще започнем и къде ще стигнем“, коментира Стоянов.
По думите му служебният кабинет обърнал темпа на инфлацията, въпреки рекордно високите нива в началото на август миналата година. Той допълни, че през октомври 2022 г., за първи път от последните 18 месеца, е отчетен спад на инфлацията, а темпът на намаление продължава.
„Сега най-важната цел е да се продължи тази тенденция, така че всеки човек да усети и реално поевтиняване“, подчерта Никола Стоянов. Той допълни, че първостепенна задача е намаляване на цените на стоките от първа необходимост и хранителните продукти, които ежедневно присъстват на трапезата ни. „Това ще позволи на България да достигне критериите за приемането на страната в еврозоната“, обясни Стоянов.
По отношение на пакета от законопроекти, необходими за предоставяне на помощта по Плана за възстановяване и устойчивост, Гълъб Донев подчерта, че той отдавна е внесен в Народното събрание и първият резултат от работата им не е закъснял – те успешно са изпълнили поставените си цели и вече парите по първото плащане в размер на 2.7 млрд. лева е получен.
Проблемът е, че в момента от 14 внесени законопроекта в Народното събрание, то е приело само два, призна вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Независимо от този факт обаче той даде уверение, че кабинетът продължава работа за осигуряването и на третото плащане. Тя включва и реформата по търсенето на отчетността на главния прокурор.
„Това е реформа, която се изисква от 10 години, и която, когато бъде извършена, ще бъде ключов фактор, доказващ, че България прави важни стъпки напред и ще ни помогне по пътя за Шенген“, отбеляза Пеканов.
От друга страна – извън темата за ПВУ – вицепремиерът по управлението на европейските средства се похвали, че са ни били одобрени 10 от 10 европейски програми на стойност 19 млрд. лева.
„Това са реални средства, които ще се влеят в икономиката ни – за иновации, за малките и средни предприятия, за овладяването на бедствията и авариите, за справянето с безработицата – чрез образователни програми и осигуряване на работа“, посочи Пеканов. На следващо място като успех той отбеляза рамковото споразумение между България и Швейцария, целящо намаляване на регионалните различия и справяне с демографските проблеми.
Министърът на правосъдието Крум Зарков се върна на темата за ПВУ и похвали екипа си, че са работили в срок, така че в момента страната ни работи за получаването на третото плащане.
„Ние имахме непрекъснат контакт с ЕК и така, взаимодействайки си, работехме с идеята тези законопроекти да не бъдат просто със сменени наименования, а да предизвикат дълбоки реформи. Те стоят на дневен ред от 10-15 години“, призна Крум Зарков и уточни, че независимо от този факт, те ще помогнат на държавата ни не само за ПВУ, но и за Шенген, а освен това ще изпълнят със съдържание идеята за върховенството на закона.
Зарков също не спести критики към Народното събрание, подчертавайки, че законопроектите са били внесени в срок, но темпото на тяхното разглеждане е незадоволително – не само заради фактора време, а заради фактора – политическа воля.
„Необходимо е само малко политическа воля, за да минем на друго ниво“, заключи правосъдният министър.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков се похвали, че в неговата институция вече са минали на друго ниво – преодоляно е забавянето, а на места е започнала отначало работата по закъснели или изоставени програмни усилия по отношение на националните, регионалните и локалните културни институции. Повод за удовлетворение е и засилването на културните взаимоотношения на българската държава в сферата на международното сътрудничество и европейските програми през този период.
Освен това националният фонд „Култура” е заработил, след като по думите на министър Минеков е бил покрит с мухъл и напълно забравен. В резултат на дейността на фонда след август 2022 г. министърът на културата отчете, че за първи път над 300 народни читалища и школи печелят конкурси, дебютирайки в работата си на проектен принцип, а над 1700 артисти са получили творчески стипендии за общо 7 млн. лева. Проведени са без изключение и всички сесии за проекти в областта на визуалните и сценичните изкуства.
В Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ в същия период са подписани 29 договора с бенефициенти на обща стойност 1.5 милиона лева и са разгледани общо 40 проекта на обща стойност над 2.8 милиона лева.
Променен е бил съставът на УС на Фонд „13 века България“ и е бил сменен изпълнителният директор на фонда. В сектор „Сценични изкуства и художествено образование“ са обезпечени 33 млн. и 600 000 лв. като допълнителна компонента, осигуряваща финансирането на държавните ни културни институти. Проведени са били три сесии за финансиране на нови произведения, спектакли, концерти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство, с обща сума в размер на 800 000 лева.
Проведени са били и всички конкурси за директори на културни институти с изтичащи мандати в рамките на текущата година и са били закупени нови инструменти за училищата по изкуствата – нещо, което по думите на министър Минеков, не се е случвало отдавна.
Създаден е българският портал в проекта на Службата на Европейския съюз за защита на интелектуалната собственост под названието „АГОРАТЕКА – Европейският портал за онлайн съдържание“. Друг акцент в отчета на министъра на културата бе провеждането на XII Национален събор на народното творчество в Копривщица.
Проведени са били и конкурсни сесии по програми „Помощ за книгата“, като общият размер на средствата по програмата е 200 000 лв., „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, с общ размер на средствата 2 млн. лева. Обработени са били 1289 проектни предложения. Проведена е била и конкурсна сесия по Програма за подкрепа на творчески проекти в областта на литературата с общ размер на средствата от общо 400 000 лева.
В международната дейност Министерството на културата отчита категорични успехи, сред които са сключеното споразумение между България и Франция за изработване на проект за световен културен център на о-в „Св. св. Кирик и Юлита” – Созопол. Освен това през февруари на посещение у нас пристига заместник-генералният директор на ЮНЕСКО за култура г-н Ернесто Отоне Рамирес.
Подписан е бил Меморандум за разбирателство между Министерство на културата на Република България и Департамента по култура и туризъм на Абу Даби.
С нова сграда е Българският културно-информационен център в Скопие, Република Северна Македония, а в процес на подготовка е създаването на Български културен институт в Тирана – Албания.
Важен акцент в международната дейност на културното ведомство е осигуряването на участието на България на Венецианското биенале за архитектура и това за визуални изкуства до 2026 година.
Предстои гостуване на директора на Център „Помпиду” в България.
Министерството на културата е помогнало и за представянето на Софийската филхармония на най-престижните сцени в Загреб и Берлин.
Проведена е била и среща между министрите на културата на България и Украйна във връзка с културното наследство в опасност.
Одобрени за финансиране са били 9 проекта по Втора покана по Резултат 2 – „Подобрен достъп до изкуства и култура“ на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ („Норвежката програма”).
Били са проведени сесии за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства на обща стойност 800 000 лева, както и за финансиране на проекти в областта на визуалните изкуства на обща стойност 900 000 лева.
На извънредна сесия е била осигурена помощ за галериите и музеите във връзка с промените на цените на енергийните източници.
Направено е било разпределение на финансовите средства между 50 музея в размер на 5.5 млн. лева.
Сключени са били 51 договора за целева финансова подкрепа за консервационно-реставрационни работи (КРР) на недвижими културни ценности по бюджетна програма: „Опазване на недвижимото културно наследство“, както и са били подписани 61 броя договора за финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация по бюджетна програма: „Опазване на недвижимото културно наследство“.
Националният институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) е завършил Задание за изработване на план за опазване и управление (ПОУ) за „Старинен град Несебър“.
Извършен е бил и текущ ремонт на сградата на бившия Софийски нотариат на бул. „Патриарх Евтимий“ № 2.
Възложено, изпълнено и прието е било: „Техническо задание за изработване на проект за временно конструктивно укрепване на сградата на бившата Морска търговска гимназия в гр. Созопол, остров „Св. св. Кирик и Юлита“.
Обявена е била обществена поръчка за изграждане на Концертна зала в Пловдив.
Одобрени и разпределени са били средствата за капиталови разходи на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата в периода от 3 август 2022 г. до 30 ноември 2022 г. – в размер на 3 545 828 лева.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че последните извънредни парламентарни избори за 48-то Народно събрание са били финансово обезпечени със 71 млн. лева.
В хода на изпълнението на държавния бюджет за 2022 г. Министерството на финансите осигурило ритмичност на финансирането на общините като предоставило и допълнителни средства в размер над 400 млн. лв. чрез бюджета на МРРБ за финансиране на редица инфраструктурни проекти и програми в областта на образованието и социалните дейности.
Служебното правителство удължило действието на няколко важни програми, за които Министерството на финансите осигурило допълнително финансиране. По-конкретно осигурило 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката за компенсация на високите цени на енергийните ресурси и горивата. Други 172 млн. лв. били одобрени по бюджета на Министерството на финансите за финансиране на фискални антиинфлационни мерки. След изчерпване на ресурса за изплащане на компенсациите от 25 ст. на физическите лица, крайни потребители на моторни горива при зареждане на бензиностанция, са били осигурени допълнителни средства в размер на 38 млн. лв. за изпълнение на мярката до края на 2022 г. – общо 188 млн. лева. Първоначалният
бюджет е бил в размер на 150 млн. лв., уточни Петкова.
За хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила у нас са били осигурени 37 млн. лева до края на февруари 2023 година.
Людмила Петкова обърна внимание и че въпреки че данъчните приходи са били завишени със 760 млн. лв. с актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. в сравнение с предложените приходи от Министерския съвет, то изпълнението за годината е 101.5 на сто спрямо плана.
Ето защо дефицитът на начислена основа за 2022 г., съгласно прогнозата на Министерство на финансите, се очаква да бъде в размер на около 2.9% от БВП, при предварително заложен 6% от него.
Постигнатото ниво е в рамките на критерия за дефицита съгласно Пакта за стабилност и растеж (до 3% от БВП) и дава стабилна перспектива в процеса на присъединяване на България към еврозоната, отчете Петкова.
Министерството на финансите е осигури дългово финансиране в размер на 6.1 млрд. лв. за финансиране на планирания дефицит за 2022 г., за рефинансиране на дълга в обращение и за обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.
Преди два дни, на 17 януари 2023 г., Министерството на финансите е пласирало успешно на международните капиталови пазари нова емисия 10-годишни еврооблигации с номинален обем от 1.5 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4.5 % с което се гарантира ликвидността и за тази година.
Петкова включи в отчета и изготвянето и приемането от Народното събрание на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година.
Министерството на финансите е изготвило 16 законопроекта, които са били одобрени приоритетно от Министерския съвет и внесени в Народното събрание.
Една част от законопроектите са промени в данъчното законодателство, свързани с въвеждането на европейски директиви и регламенти в националното законодателство, както и за въвеждане на данъчни преференции и облекчения, за финансова подкрепа на физически лица с цел смекчаване на последиците от високите цени на енергията, за намаляване на административната тежест за инвестициите от възобновяеми източници и възможности за икономическите оператори да съхраняват по-големи количества втечнен нефтен газ за нуждите за отопление на обществени, административни, жилищни и офис сгради.
С три от законопроектите се въвежда правото на ЕС в областта на финансовите услуги, един от законопроектите е от пакета законопроекти по ПВУ и четири са свързани с последващите ангажименти след присъединяването към ERM II.
Била е ускорена работата по дейностите, свързани с практическата подготовка за въвеждане на еврото.
В Народното събрание са били внесени законопроекти за изменения на Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Търговския закон в областта на несъстоятелността, които са приети на първо гласуване. Вече са приети измененията на Закона за БНБ и Закона за КПКОНПИ, с които се отстраняват правните несъответствия, установени в докладите за конвергенция на ЕЦБ и Европейската комисия.
В рамките на техническата подготовка на страната за въвеждане на еврото досега са приети ключови документи, като: Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната и Концепцията на Закон за въвеждане на еврото в Република България. В момента се изготвя проектът на специален Закон за въвеждане на еврото в Република България.
В изпълнение на Решението на Народното събрание за ускоряване работата по приемане на еврото, на 6 декември 2022 г. в Брюксел съвместно министърът на финансите и управителят на БНБ са подписали Меморандум за разбирателство с държавите членки на еврозоната и Европейската комисия за започване на производството на евромонети и за подготвителните задачи преди началото на производството.
По отношение на ПВУ Петкова обясни, че на 31 август 2022 г. Министерството на финансите е изпратило на Европейската комисия първото Искане за плащане на стойност 1 368 912 911 (1.4 млрд.) евро, включващо 22 етапа и цели, свързани с изпълнението на 18 реформи и инвестиции.
На 16 декември 2022 г. България е получила първия транш.
Подготвя се второто искане за плащане за отчитане изпълнението на 66 етапа и цели по 17 инвестиции и 28 реформи, свързани до голяма степен с приемането на законодателни промени. Общата стойност на искането възлиза на над 724 млн. евро и трябва да се изпрати през първото тримесечие на 2023 година.
По отношение на Програмите, финансирани от фондовете на ЕС за споделено управление през
програмен период 2014-2020, са сертифицирани разходи в размер на 963 млн. лв. по всички оперативни програми, като по три от програмите (ОПДУ, ОПОС и ОПТТИ) за периода са сертифицирани и заявени към Европейската комисия разходи в размер на 600 млн. лева.
Следва продължение….
