Минимум 14 млн. евро инвестиции, които ще трансформират статута на летателната площадка край с. Щръклево в истинско летище, ще вложи през следващите години новият инвеститор „Еърпорт Русе“ ООД. Съвместното дружество е регистрирано с уставен капитал от 50 000 лв., а съдружници в него са „Стройпроект“ ЕООД и „Щраплан“ ЕООД.
„Стройпроект“ е основана през 1992 г. и е сертифициран авиационен оператор със собствени самолети и авиационен персонал. Компанията е единственият български производител на системи за защита от градушки и за увеличаване на валежите с мощности за тяхното производство у нас и в Аржентина.
„Щраплан“ е основана през 2008 г. и се занимава с консултиране и управление на проекти в областта на гражданската и военната авиация.
Инвестиционното предложение за летище Русе е внесено в местната община на 8 декември 2022 година. То предвижда развитие на аеропорта на три етапа, за което „БАНКЕРЪ“ подробно запозна читателите си:
Миналият четвъртък (19 януари) предложението беше представено пред общинската Комисия по закон, обществен ред и сигурност.
В петък (20 януари) русенският градоначалник Пенчо Милков и собствениците на „Стройпроект“ и „Щраплан“ – Христо Крушарски и Антони Търницов, представиха инвестиционните планове за развитие на летището.
А утре (24 януари), инвестиционното предложение влиза за обсъждане като извънредна точка в дневния ред на Общинския съвет.
За да бъде предоставено правото на ползване на летището за срок от 10 години, „За“ трябва да гласуват 2/3 от общинските съветници (т.е. най-малко 34-има души). В противен случай предложението няма да мине и най-вероятно (според източници на „БАНКЕРЪ“) ще бъде внесено за повторно гласуване след месец, Ако и тогава нищо не се случи, българските инвеститори имат задграничен „План Б“ –
развитие на летището в Южна Румъния, обслужвало самолетите на „Стройпроект“ миналото лято.
Най-нелогична изглежда информацията, че независимо от това, Христо Крушарски вече е закупил коловете и мрежата за изграждане на 8.5 км периметрова ограда на летище Русе, която трябва да спре опитите за проникване на хора и животни. Вече е поръчана (в чужбина, разбира се) и светосистемата за пистата, като разходите до момента за двете съоръжения са над… 1.5 млн. лева.
„Ами ако не получите правото на ползване на аеропорта – какво ще правите с оградата и светосистемата“?, попитах Антони Търницов.
„Ще бъдат вложени в друго летище!“, усмихна се той.
Защо тогава е това бързане, е редно да запитаме? Както се казва – рибата още си е в морето, а Крушарски и Търницов вече са запалили огъня и са поставили тигана отгоре му?
Отговорът изглежда логичен: „Крушарски бърза да пребазира самолетите в Русе и да подготви всичко необходимо за полетите за защита от градушки и за предизвикване на валежи, за което има сключени договори в България и в Румъния. А за това няма време – градушките започват в края на април или началото на май“, обясни за „БАНКЕРЪ“ Антони Търницов.
Той припомни, че до миналата година самолетите са използвали летището на Горна Оряховица. Заради сключения договор за същата дейност и в Румъния, по-удобно за компанията е да оперира от летище край Дунав, от което да защитава земите у нас и в Румъния.
И точно тук лъсва цялата стратегия на новите инвеститори. Идеята им е
парите, които печелят от сключените договори за борба с градушките,
да бъдат инвестират за развитие на летище Русе. С тях ще бъде ремонтирана пистата, доставени рентгени за проверка на пътниците и багажите, ще бъде изработен генерален план за развитието на летището и пр. И едва тогава аеропортът ще може да бъде сертифициран като ЛЕТИЩЕ, тъй като от 2016 г. и досега той има лиценз единствено за ЛЕТАТЕЛНА ПЛОЩАДКА, годна да обслужва малки самолети, които нямат право да извършват търговски полети (т.е. – превоз на пътници и товари срещу заплащане – бел. авт.).
Така че, като човек, пишещ от три десетилетия за авиацията, по моя скромна преценка (и без това да е потвърдено от инвеститорите – бел. авт.)
за редовни пътнически полети от и до Русе можем да си говорим най-рано през пролетта на 2024 година.
А дотогава, от летището ще излитат само самолетите за борба с градушките.
Всички останали идеи – някой „стратегически инвеститор“ да дойде и да инвестира огромни средства, за да сертифицира летището и да пусне пътнически полети, от които да печели и да си връща парите, са приказки за наивници! Още повече, че Русе и регионът, дори и след десетина години, едва ли ще започне да генерира толкова пазарно значим пътнически трафик, че да си заслужи многомилионните инвестиции.
Това е чистата бизнес логика! Тя е и единствената причина, поради която досега в Русе идваха само „ентусиасти“, които искаха не само да вземат летището, но и да получат от държавата пари за развитието му.
Помним как преди година с благословията на бившия транспортен министър – русенеца Николай Събев, някои бяха решили да „издоят“ от държавата 2.6 млн. лева за летище Русе. Министерският съвет дори гласува отпускането на тези средства на Община Русе, след което стана ясно, че
Брюксел ще таксува „това“ като нерегламентирана държавна помощ
и… работата така си и остана – ялова! Естествено – за сметка на бюджета и добросъвестните данъкоплатци.
Така че едва сега за първи път се появява инвеститор, който не иска нищо нито от Община Русе, нито от държавата, а само зелена светлина за влагане на собствени средства. Срещу това е необходимо да бъде гласувано правото на „безвъзмездно“ ползване на летището за срок от 10 години, като думичката „безвъзмездно“ не е точно на мястото си, защото
инвеститорът е длъжен да вложи в начинанието минимум 14 млн. евро.
Като придобивките, купени и построени с тези пари, след приключване на договорните отношения си остават на летище Русе и стават собственост на Община Русе.
Това е. Остава въпросът „Ще продължи ли Община Русе да се вживява в образа на куче върху сено за летището, което нито използва по някакъв начин, нито е склонна да даде за стопанисване на някой частник? И то въпреки очевидните ползи от това, започващи с икономията на 80 000 лв., харчени годишно за поддържането на този „паметник“ на управленската немощ?“
