Кредитните институции от еврозоната са ограничили достъпа на фирмите до заеми най-сериозно от дълговата криза през 2011-а и се очаква да продължат същата стратегия защото гледат все по-песимистично на икономическата перспектива на общността заради растящите кредитни разходи, показва тримесечният анализ на Европейската централна банка, публикуван на 31 януари.
В него обаче се констатира също, че търсенето на заеми от предприятията и домакинствата е намаляло по същите причини, като спадът на интереса към ипотеките е най-дълбок в исторически план.
Резултатите от поредния тримесечен Обзор на банковото кредитиране показват, че строгата диета от лихвени повишения, започнала през миналото лято, вече оказва натиск върху стопанството и могат да се ползват от паричните стратези като основание за качване на лихвените проценти на по-дребни порции през идните месеци. Което ще стане ясно още на първото за годината официално съвещание на банковия управителен съвет на 2 февруари.
26% от кредиторите, анкетирани от ЕЦБ, са посочили, че са въвели по-стриктни стандарти за одобрение на молбите за заеми на компаниите през последното тримесечие на 2022-а – най-масовото участие от 2011-а. Банките са ограничили и достъпа до потребителски кредити и ипотеки – тенденция, която се очаква да продължи и през това тримесечие.
“Рисковете, свързани с икономическата перспектива, индустриалния сектор или конкретното фирмено положение и търпимостта на банките към тези опасности продължават да оказват влияние върху засилването на кредитните стандарти”, посочва ЕЦБ.
Европейските централни банкери се борят с най-напористата инфлация от десетилетия насам, резултат от по-високите разходи за енергия и от възстановяването на икономическата активност на еврозоната след пандемията от КОВИД-19. Което отказва домакинствата от тегленето на заеми за покупка на потребителски стоки или недвижими имоти.
74% от банките отчитат спад на търсенето на ипотеки през миналото тримесечие, като той е най-дълбок в Германия и Франция. Което показва силното негативно въздействие на последните лихвени увеличения върху жилищното кредитиране в съчетание с падащото доверие на потребителите.
