Бившият финансов министър на Съединените щати – Лорънс Съмърс – се опасява от внезапен спад на националната икономика след скока на заетостта, надхвърлил очакванията на експертите. В интервю за телевизия „Блумбърг“ Съмърс посочва, че „това е най-сложната за разчитане икономическа обстановка, за която има спомен“.
И че ключовият въпрос след сериозното увеличение на броя на заетите по трудов договор американци е дали „това ще е приход, който ще бъде похарчен и който ще повиши икономическата активнос“. Или пък компаниите ще преценят в определен момент, че имат прекалено много служители и прекалено големи запаси и „всичко внезапно ще спре“.
Коментарите на Съмърс се появяват след публикувания на 3 февруари януарския доклад за заетостта в Съединените щати, в който се отчита ръст на наетите по трудов договор с 517 хил. души и потъване на безработицата до 3.4% – най-ниската стойност от 1969-а насам.
Съмърс вижда „риск, подобен на момента Уили Койота“ (бел. ред. – когато героят от анимационна филмова поредица пада от скала).
Той смята, че е възможно направените напоследък масови съкращения от едрите технологични компании да бъдат последвани и от други икономически сектори.
Друг ключов момент, според бившия американски финансов министър е дали наблюдавания в последно време спад на инфлацията на заплатите ще продължи. Икономическите модели не подсказват, че скокът на доходите от последните месеци на 2022-а ще продължат и сегашната им скорост е по-скоро в хармония с вече вкараните в цените очаквания. Ако инфлацията не продължи да пада бързо, „мекото приземяване“ на стопанството ще е доста по-проблемно.
Въпреки че през миналата седмица Съмърс подчерта, че смекчаването на финансовите условия, до голяма степен благодарение на възхода на котировките на акциите и облигациите, трябва да притесни Федералния резерв, той не критикува банковия управител Джеръм Пауъл, че не е засегнал този въпрос на пресконференцията си на 1 февруари след края на съвещанието на банковия паричен комитет. Бившият щатски финансист №1 оцени като добра работата на американските централни банкери, както и разбирането им, че високата степен на икономическа несигурност „ги принуждава да се опитват да интерпретират фундаменталните данни месец по месец“ и да не се изненадват от „множеството сюрпризи“.
Опасността, според Съмърс, е, че инфлационната редукция „ще е преходна – риск, който е по-голям, отколкото смята Федералният резерв“. Бившият финансов министър се притеснява, че една динамика убягва от вниманието на щатската централна банка: „как садът на инфлационното равнище означава, че лихвените проценти след инфлационното им индексиране сега са положителни“. Той определя тази слабост като „вид затягане на финансовите условия“, който не е отчетен от стандартните индекси.
