Още е твърде рано да се правят прогнози как ще завърши партийното състезание на 2 април и кой ще бъде победител, но соцоилогическите сондажи дават някои насоки, ако са правени коректно, разбира се. Освен това, както знаем, всяко такова проучване е моментна картина на нагласите на обществото, която би могла да се промени в рамките на няколко дни. Затова е изключително важно как партиите и коалициите ще проведат предизборните си кампании и какво ще кажат на гласоподавателите.
Изборите напоследък са толкова начесто, че едва ли участниците в тях ще ни изненадат с нещо ново. Оставаме с впечатлението, че от две години се въртят едни и същи плочи. И изпълнителите са едни и същи. Независимо дали отдавна се подвизават на политическата сцена или отскоро са на нея. Въртележката на кратки парламенти и нови избори през последните две години изхаби всички. Поради липсата на време да помислят, да формулират нови послания или някакви каузи, с които да привлекат повече хора, политическите сили са се вкопчили в твърдите си ядра и полагат усилия единствено да не изпуснат тях. Подобно поведение докарва поредната патова ситуация.
Последното изследване на „Тренд” тези дни показа известен
паритет между двата основни лагера
– ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ (като социолозите правят изричното уточнение, че сондажът е проведен преди излизането на списъка „Магнитски” и преди драматичния конгрес на БСП). Разликата между тях в началото на кампанията е по-малко от процент. Което означава, че именно от провеждането на предизборните им кампании, ще зависи дали ще прибавят или ще отнемат проценти от резултата си. Но засега освен предизборно плюнчене и повтаряне на до болка втръснали опорни точки, по-сериозно отношение не се забелязва.
Вече сме виждали как партии губят спечелени избори в последните дни преди провеждането им. Иска се наистина такт, мъдрост и гъвкавост, за да успееш да задържиш до последно т. нар. меки избиратели. А е много лесно да ги изплашиш или прогониш с някоя изцепка, както и да им досадиш с изтъркани и изтърбушени откъм съдържание клишета.
Прави впечатление, че от две години
ГЕРБ нито губи, нито качва в подкрепата.
Бойко Борисов и съпартийците му могат да разчитат твърдо на между 500 000 и 650 000 избиратели. Това означава, че тези, които искат да ги изпреварят, трябва да намерят начин да мобилизират голяма периферия в своя полза или от сега да мислят откъде да си набавят недостигащите им гласове в новия парламент.
Странното при ГЕРБ е, че от една страна лидерът се е превърнал във воденичен камък на шията на партията си и това на всички е ясно, но от друга – той продължава да има лична фенска агитка, която не е за подценяване. Както се казва, нито да го отстраниш, нито да го оставиш.
При „Продължаваме промяната – Демократична България” положението също е сложно. Видя се и от социологическите сондажи, че
механичен сбор от електоратите им не се получава,
ако някой е разчитал на това. Явно има хора, които не харесват ДБ и в лицето на ПП намериха за кого да гласуват. А сега какво да правят? Или ще си останат вкъщи или ще се пренасочат към някоя друга, макар и по-малка формация. А има и избиратели, които гласуват твърдо за ДБ, но не искат да имат нищо общо с ПП. Те също ще бъдат изправени пред дилема.
Любопитно е дали съюзът между двете формации ще покачи резултата им или ще го снижи. Те имаха реална възможност да направят този съюз и в 48-ото Народно събрание и да получат първия мандат, но не го направиха. А и да бяха, това едва ли щеше да промени нещо. Сега обединението им изглежда малко закъсняло.
На този етап поне се очертава ситуацията в новия парламент да повтори тази от предишния. Тоест няма да е толкова важно кой ще е първи на предстоящите избори, а
кой ще успее да събере мнозинство за съставяне на правителство.
И всъщност ключът за сформирането на кабинет ще държат по-малките формации, които успеят да прескочат 4-процентната бариера. Това са ДПС, БСП и „Възраждане”. Важно ще е също така дали „Български възход” и „Левицата”, да речем, ще бъдат представени в Народното събрание. Дали „Има такъв народ” ще се завърне. Именно от по-малките ще зависи дали ще може да се формира управление около ГЕРБ или около ПП-ДБ.
„Очевидно ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” ще запазят мнозинството си от 130 мандата, което имаха и в предходния парламент. Не може да има кабинет обаче без ГЕРБ или ДПС”, смята политологът Димитър Ганев. Той подчерта, че „Възраждане” не искат с никого да се коалират, затова се изваждат от уравнението. Според него ГЕРБ, БСП и ДПС изглежда трудно постижима коалиция заради слабия кредит на доверие към подобно правителство. „А и зависи от резултата на БСП, тя може да се окаже на ръба на мнозинството. Ще бъде мъчително”, допълни Ганев.
Впрочем
един от интересните въпроси е
дали ДПС ще искат да играят скрито или явно с единия или другия лагер. И доколко всеки от тези лагери ще е склонен да се колаборира с движението. Досега ДПС проявяваше повече желание да е с ГЕРБ, но дали Борисов ще се реши на открито сътрудничество с тях преди местните избори? По-вероятно е големи компромиси да се правят след местния вот, което означава, че през есента не са изключени избори 2 в 1.
