В края на миналата седмица (петък, 3 март) държавите членки на Европейския съюз отложиха планираното гласуване на ключовия за Зелената сделка проектозакон, предвиждащ забрана за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 г. нататък. Следващият опит за гласуване и приемане ще е утре (вторник, 7 март).
След години усилия и лобиране, най-накрая дойде време за вземането на това решение, което ще обърне автомобилната индустрия с главата надолу. Очаква се големите производители на автомобили – Германия, Италия и Франция, да са против, Полша също е срещу забраната, докато България – в типично нашенски стил, познат като “Нито риба, нито рак” – ще се въздържи.
Ако позицията на тези пет държави членки може да се смята за представителна извадка, крайният резултат от утрешното гласуване ще е… никакъв. Най-малкото, защото за влизането в сила на подобен ограничителен закон е необходимо
квалифицирано мнозинство.
Тоест – най-малко 18 (от 27 възможни) гласа “За”!
Опасенията на Италия и Германия са, че по ред причини Европа все още не е готова за тази стъпка. Освен това, електромобилите продължават да не са алтернатива, защото компонентите за тях продължават да се внасят от Китай, а на територията на ЕС няма достатъчно станции за зареждане. Според правителството на Джорджа Мелони, ако забраната влезе в сила, резултатът ще е само един:
Европейският съюз ще стане още по-зависим от Китай.
„Като определя цел за намаляване на емисиите от 100% през 2035 г. и не предоставя алтернативи на използването на възобновяеми горива, регламентът не е в съответствие с принципа на технологична неутралност. Затова Италия не може да го подкрепи”, се казва в националната декларация на Италия, където автомобилната индустрия представлява повече от 5% от БВП на страната и в нея са заети над 270 000 работници.
Позицията на Берлин пък е, че автомобилната индустрия все още не е готова за толкова голям преход и това ще доведе до загуба на хиляди работни места.
Притесненията около прехода към електромобили нараснаха миналия месец, когато автомобилният гигант „Форд“ обяви, че
съкращава около 3800 работни места в цяла Европа,
като най-тежко засегнати са “приоритет” са Германия и Обединеното кралство. Причината е, че електрическите коли не изискват толкова много работна ръка, подизпълнители и сервизни центрове.
По данни на ЕС, в момента бензиновите и дизеловите МПС-та произвеждат
едва 15% от въглеродните емисии в Общността.
Затова Германия предлага компромис – използване на т. нар. “електрогорива” в автомобилите, произведени след 2035 година.
Въпросните електрогорива (e-fuels), са известни и като синтетични. Те се произвеждат с помощта на уловен въглероден диоксид (или въглероден оксид) и водород, получен от устойчиви източници на електроенергия като вятърна, слънчева и ядрена енергия.
Отлагането на гласуването разгневи повечето държави членки на ЕС. Тяхната позиция е, че ако не бъдат приети ограниченията за двигателите с вътрешно горене, това може сериозно да попречи на усилията за постигне на
неутралност по отношение на климата до 2050 година.
Аргументите в полза на новото законодателство са, че електрифицирането на моторните превозни средства е само и изключително в наш интерес. Най-малкото, защото ще сведе мръсотията във въздуха до минимум и ще ограничи зависимостта ни от петрола, който повечето държави членки на ЕС внасят скъпо и прескъпо.
В крайна сметка е ясно, че стъпката към по-чиста мобилност трябва и ще бъде направена, въпросът е “Кога?” Вероятно преди век и половина
производителите на каруци, файтони и дилижанси също са се притеснявали,
че парните и четиритактовите двигатели много скоро ще им изядат хляба. Задължително обаче трябва да се отчете… очевидното: промяната е твърде голяма и без да са налице всички необходими условия за извършването ѝ – законодателство, производство, обслужване, стабилни вериги за доставки на компоненти, достатъчно зарядни станции и социална подкрепа за стотиците хиляди съкратени служители – на практика нищо няма да се получи. Или резултатите ще бъдат половинчати, което си е същото.
Евфемистично казано, по-малко от едно денонощие преди ключовия вот, Европейската комисия продължава да е между чука и наковалнята. Опитвайки се хем да защити разработваната от години забрана на бензиновите и дизеловите МПС-та, хем да не разсърди богатите държави и да не ги принуди да обявят тотален бойкот. По всичко изглежда, че в момента текат толкова активни преговори и пазарлъци, че
нито оптимистите предвкусват утрешния си успех,
нито песимистите вече се черпят по случай сигурния провал на “ония”.
А къде сме ние, както гласеше една популярна рубрика в телевизионната “Панорама” от преди три десетилетия? Ами за съжаление там, където винаги сме били – някъде по средата. Или по-скоро – насред нищото, откъдето ще ни е най-удобно да се включим в поредния отбор на победителите. Независимо от това каква е позицията, за която те са воювали и в името на която са давали свидни жертви и са харчили собствени пари.
Не звучи патриотично, но в каква друга категория можем да класифицираме националния ни интерес по въпроса, който вкратце звучи така: България е за защита на чистата мобилност, но в разумни срокове и при наличие на реална материална база?
