Българинът масово почива през лятото в Гърция и Турция, заради чистите незастроени плажове, доброто обслужване и съотношение между цена и качество, големите порции с вкусна храна, а не с познатите от доста наши ресторанти стоплени на микровълнова полуфабрикати и боклучиви зеленчуци. По нашето Черноморие останаха няколко все още прекрасни места, най-вече на север. На юг, Синеморец е едно от малкото места за хора, които бягат от курорти като Слънчев бряг и Свети Влас. Но за съжаление всяко лято Синеморец е все по-презастроен с грозни еднотипни сгради, които са далеч от духа на това място и вкуса на хората, които почиват там.
Доста често институциите и представители на туристическия бранш търсят причините за масовите почивки извън страната и ни обясняват, че нашето море предлага качествена, конкурентна услуга. Те обаче рядко поглеждат какво се случва с последните запазени кътчета по морето.
Един от най-коментираните случаи през последните дни е свързан с плажа Бутамята в Синеморец, който дълги години беше символ на по-спокойното, по-диво и по-малко застроено Черноморие. Стана ясно, че община Царево е отдала огромен терен на първа линия от плажа за къмпинг за каравани. Този терен „захапва“ и гората зад плажа и според визуализациите на стопаните му е така натъпкан с „места за отдих“, че наподобява евтина консерва с копърка.
Случаят стана публично известен след публикация на природозащитника Божидар Вълчев, който обърна внимание на проведената процедура и обстоятелствата около нея. Според него, докато общественото внимание е насочено към ежедневните политически скандали и криминални сюжети, сред които и „Баба Алино“, важни решения за бъдещето на българското море се вземат почти незабелязано. Става дума за четири общински имота с обща площ близо 35 декара, разположени непосредствено зад плаж Бутамята. Според документите на община Царево терените се водят земеделска земя и включват пасища, горски площи и други незастроени терени. Именно върху тях се предвижда изграждането на нов къмпинг, който ще функционира през летния сезон.
Търгът с двама кандидати и един победител
Процедурата е обявена на 11 март, а резултатите са оформени със заповед от 31 март. От публикуваните документи става ясно, че за наемането на терените са подадени две оферти. Първата е от Евелина Красимирова Петрова, физическо лице с адрес в София. Документите ѝ са подадени на 30 март 2026 г. в 15:15 часа. Втората оферта е подадена само една минута по-късно – в 15:16 часа. Тя е от дружеството „Пепе.бг“ ЕООД, регистрирано в село Лозенец, местност Караагач, къмпинг „Гардения“.
При разглеждането на документите комисията установява, че Евелина Петрова не отговаря на условията на процедурата, тъй като е физическо лице, а не търговец. Поради това тя е отстранена от участие. Така единственият останал кандидат – „Пепе.бг“ ЕООД – печели процедурата без реална конкуренция.
Сам по себе си този факт не доказва нарушение. Въпросите обаче започват, когато се проследи историята на дружеството победител и връзките между участниците. Според данните от Търговския регистър фирмата е регистрирана на 3 октомври 2008 г. под името „Codia Management“, като собственик е Петър Христов Петров. На 29 януари 2014 г. дружеството сменя името си на „Бижу.бг“. На 7 август 2023 г. фирмата отново е преименувана – този път на „Пепе.бг“, като седалището ѝ е преместено в Лозенец, къмпинг „Гардения“. А само няколко седмици по-късно, на 28 август 2023 г., собствеността преминава от Петър Христов Петров към Евелина Красимирова Петрова. На 21 май 2025 г. дружеството отново е прехвърлено на Петър Христов Петров. На 2 март 2026 г., по-малко от месец преди търга за Бутамята, собственик и управител става Петър Петров Петров. На 30 март 2026 г. същата фирма участва в процедурата и я печели.
Именно тук възникват въпросите, които поставят както местни жители, така и граждански активисти. От една страна, дисквалифицираният кандидат е бивш собственик на дружеството победител. От друга страна, според публикации в местни групи, Евелина Петрова и Петър Христов Петров са семейство.
Това, разбира се, не е незаконно, но е логично да се запитаме дали реално е съществувала конкуренция между двама независими кандидати или процедурата е протекла при участие на свързани лица? Към момента няма официален отговор на този въпрос от компетентните институции.
35 декара срещу 6700 евро годишно
Другият аспект в този абсурден случай е финансовият. Съгласно заповедта на община Царево дружеството победител получава право да ползва терена за срок от три години срещу наем от 6700 евро годишно без ДДС. Това означава приблизително 558 евро месечно или около 18 евро на ден за близо 35 декара терен, разположен непосредствено до един от най-посещаваните плажове по Южното Черноморие.
Особено внимание привличат обявените цени на бъдещия къмпинг. Според публикуваната информация престоят на каравана или кемпер ще струва около 30 евро на ден, а място за палатка – около 15 евро.
Същевременно, според представените визуализации и информация от инвеститорите, теренът трябва да побере приблизително 85 каравани, 20 кемпера и допълнителни площи за палатки. Именно това поражда критики, че приходният потенциал на обекта изглежда значително по-висок от определения годишен наем за общинската земя.
Освен финансовите въпроси съществуват и екологични опасения. Според местната гражданска инициатива „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг“ планираният капацитет на къмпинга може да окаже сериозен натиск върху природната среда в района.
Жители на Синеморец от години поставят въпроси за капацитета на водоснабдителната и канализационната инфраструктура. Районът е част от природен парк „Странджа“, а всяко увеличаване на туристическия поток поражда опасения дали съществуващата инфраструктура е способна да поеме допълнителното натоварване.
Особено чувствителен е въпросът за отпадните води. В местните обществени дискусии от години се коментира липсата на достатъчно ясна информация относно начина, по който се обработват отпадните води на част от вече изградените туристически обекти в района. Ако мръсният канал на новия къпмипг отива в морето, това със сигурност няма да е добра реклама на курорта.
Недоволството сред местните жители и природозащитните организации продължава да расте. А за много българи случаят с Бутамята е още едно обяснение защо, когато дойде време за лятна почивка, все повече хора избират да прекосят границата и да потърсят онова усещане за запазена природа, което някога можеше да се намери и по българското Черноморие.
