Брюксел разчисти пътя за надпревара със субсидии за жизнено важни технологии със Съединените щати, позволяващ на Европейския съюз да предостави равностойни по размер на американските многомилиардни помощи за опазване на околната среда. Огласеният на 9 март от Европейската комисия „основен ремонт“ на законодателството ще обоснове за първи път предоставянето на мащабно публично финансиране на зелени проекти, ако подобни насърчения се предлагат извън Европа – радикално сбогуване с досегашната политика за държавните субсидии на общността.
Мерките ще позволят на държавите от блока да вкарват милиарди евро за производство на слънчеви панели, батерии за електрически автомобили, вятърни турбини, системи за електролиза и помпи за отопление. Те, според участник в разработването на плана, „са бързи и мръсни пари за настигане на американците“.
ЕС се състезава с времето, за да намери начини да бъде в крак с американския Закон за редуциране на инфлацията (IRA) – пакет, съдържащ субсидии и данъчни кредити за 369 млрд. долара за технологии за чиста енергия. Опасенията, че европейски компании ще бъдат подмамени отвъд Атлантика от тези американските стимули се засилиха след решението на най-големия европейски производител на коли „Фолксваген“ да отложи изграждането на планирания завод за батерии в Източна Европа и да го построи в Северна Америка. Мениджърите на компанията очакват да получат 9-10 млрд. евро от IRA и от други американски програми за целия период на експлоатация на предприятието.
Европейският план за субсидии бе обявен преди срещата на председателя на ЕК – Урсула фон дер Лайен – с американския президент Джо Байдън във Вашингтон, която, според програмата на Белия дом, трябва да започне в 21 ч. българско време на 10 март.
Режимът за държавни помощи на ЕС, който еволюира през последните 60 години, е предназначен да не допуска скъпи надпревари за субсидии, които противопоставят една страна членка на друга.
Той бе облекчен значително по време на финансовата криза и на пандемията, за да даде възможност за голяма публична подкрепа за стопанствата от общността. Някои юристи се опасяват, че последните мерки, които Брюксел определя като „временни“, ще бъдат доста скъпи за обществото.
По оценка на един от ветераните-консултанти за използването на държавни средства, „това е надпревара за субсидии, която никой не иска“. Той допълва, че „в краткосрочен план компаниите ще имат стимул да видят кой ще им предложи по-добри условия, но накрая безусловно ще плаща данъкоплатеца“.
Указанията за държавна помощ все пак включват и някои условия.
Брюксел ще позволи на държавите от ЕС да ползват тези субсидии до степен, при която проектът би бил финансово жизнеспособен в Европа – мярка, за пресичане на възможността държавните пари да надуват печалбите на компаниите.
Всяко искане за „съответствие“ на американските стимули трябва да бъде от страна-членка от по-беден регион или от група от три държави, в която поне две са от по-слабо развит регион. Това условие бе поставено след критиките от държави от Южна и Източна Европа, че с облекчаването на нормативите за държавна помощ ЕК на практика позволява на по-богатите страни от общността, най-вече Германия и Франция, да субсидират стопанствата си за сметка на другите.
Новият режим на субсидии – кешови или данъчни облекчения – ще действа до 2025-а. Стимулите за одобрени проекти обаче ще могат да се вливат за доста по-дълги периоди.
Втора част от реформите облекчава правилата за по-малките проекти, които вече ще се разглеждат в рамките на седмици, за да съответстват на скоростта, с която парите ще се предоставят в Съединените щати, твърдят официални представители на ЕС. Тези планове ще имат по-високи тавани на субсидиите – до 350 млн. евро за проекти в по-бедните региони и до 150 млн. евро за по-богатите области.
