Миглена Кацарова, проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, Марина Василева, Янина Танева, гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, Галина Тонева (от ляво надясно). Снимка – Пресцентър на УНСС
На 9 март в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) се проведе кръгла маса: „Седми форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия – икономически и финансов анализ на българското кино“.
Форумът се организира от Университета за национално и световно стопанство – Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Партньори на събитието бяха Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, Българска национална филмотека, Съюз на българските филмови дейци, Асоциация на филмовите продуценти. Също така се включиха и Сдружение на филмовите и телевизионните режисьори, „Филмаутор“, Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциация на българските оператори, Академика 21, Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи.
Събитието е в партньорство и с Асоциация на българските филмови продуценти, Българската асоциация на независимите художници и аниматори – Пройко Пройков, Асоциация на българските анимационни продуценти, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти и Обсерватория по икономика на културата.
Основните теми на дискусия бяха:
Икономическият принос на филмовата индустрия за периода 2008-2021 г., съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община; финансирането на филмовата индустрия за периода 2005-2022 година и публичните финанси за филмовата индустрия за 2023 г. и Средносрочната бюджетна прогноза 2023-2025 година.
Представеният финансов анализ на българската филмова индустрия за периода 2005-2022 г. показа, че чл. 17 от Закона за филмовата индустрия не е изпълняван. В него се регламентира държавната субсидия за създаване на филми, разпространение и показ. От представените изчисления за периода 2005-2021 г. се вижда, че пропуснатите ползи за българското кино са в размер на 98 486 697 лева.
На форума бе представено за първи път Национално представително социологическо изследване за посещението на кино, проведено от „Маркет линкс“ и „Фабриката за идеи“.
Обобщените данни за периода 2008-2021 г. във филмовата индустрия представи гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова. Тя е директор на Обсерваторията по икономика на културата и зам.-директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, УНСС.
В изследването са анализирани основни показатели за икономическата значимост на филмовата индустрия – добавена стойност по факторни разходи, заети и наети лица, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение.
Прирастът на филмовата индустрия по следните индикатори доказва устойчивото развитие на индустрията:
– Брой организации – прираст от 150.9%
– Оборот – прираст от 164.8%
– Заети – прираст от 135.9%
– Добавена стойност – прираст от 129.8%
– Преки чуждестранни инвестиции – спад с -306 процента.
Стана ясно и че въпреки въздействието на COVID-кризата през 2020-2021 г., наблюдаваните индикатори за периода 2008-2021 г. показват устойчива положителна динамика на нарастване. С изключение на преките чуждестранни инвестиции, които бележат отрицателен темп на нарастване и забавянето на динамиката при подпазара на производство на филми, поради неусвояването на публичните финанси по Закона за филмовата индустрия.
Данните за организациите във филмовата индустрия в София за периода 2008-2021 г. показват близо два пъти и половина увеличение – от 460 през 2008 г. на 1154 през 2021 година. Най- голямото увеличение на броя на организациите се наблюдава в „Технически дейности“, свързани с производство на филми (постпродукция) и ефект на преливане от телевизионния към филмовия пазар.
Данните за добавената стойност по факторни разходи във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват повече от три пъти увеличение – от 45.8 млн. лв. през 2008 г. до 152.1 за 2021 година. А в първата година на COVID-кризата има спад до 107.1 млн. лева. Най-голяма добавена стойност се наблюдава отново в подпазара – Технически дейности, свързани с производство на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
Данните за преките чуждестранни инвестиции във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показват рязък спад и отлив – от 15.6 млн. евро през 2008 г. до 4.7 млн. евро през 2021 година. Преките чуждестранни инвестиции са концентрирани на 100% в София.
Анализа на данните за заетостта във филмовата индустрия за периода 2008-2021 г. показва близо над два пъти и половина увеличение – от 1814 заети през 2008 г. на 4280 работещи през 2021 година. Най-големият брой ангажирана работна ръка се наблюдава в „Технически дейности“, като става дума за специалисти, свързани с производството на филми и телевизионни предавания (постпродукция).
