„Справедливост означава да признаеш и назовеш истината и тя да бъде уважавана от всички. За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София по това време в депортирането на македонските евреи.”
Това обяви в словото си президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, цитиран от БТА, по време на отбелязването на осемдесетата годишнина от депортацията на евреите от територията на днешна Република Северна Македония.
Това стана след шествие, преминало под надслова „Никога отново!”, тръгнало от Музея на град Скопие, помещаващ се в Старата жп гара. То завърши на градските гробища в Скопие с полагане на цветя пред паметника на депортираните евреи и пред паметника на загиналите борци в национално-освободителните борби. Организатори на шествието бяха еврейската общност в Република Северна Македония и Фондът за Холокоста на македонските евреи под егидата на правителството на Република Северна Македония.
Правителствената делегация бе водена от вицепремиера за икономическите въпроси, координацията на икономическите отдели и инвестициите Фатмир Битичи, придружен от министъра на отбраната Славянка Петровска, министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, и министъра на земеделието, горите и водите Люпчо Николовски.
Пендаровски подчерта, че в съдбата на евреите от територията на днешна Република Северна Македония могат да бъдат разпознати „всички етапи на Холокоста”.
„Първата стъпка беше дискриминацията. По това време фашисткият режим в София приема Закона за защита на нацията, с който системно се дискриминират македонските евреи. Лишени от гражданство и правна защита, евреите са уволнени от обществена служба, децата са изгонени от училищата, семействата са изгонени от домовете си. Втората стъпка беше изолация. Със заповед на Комисариата по еврейските въпроси евреите трябваше да носят жълтата звезда на Давид на обществени места. По този начин с вековния символ на еврейската идентичност беше злоупотребено, за да се стигматизират евреите като различни, чужди и опасни.
Третата стъпка беше дехуманизацията. Почти всички евреи от Скопие, Битоля и Щип бяха депортирани в Треблинка, където животът на близо един милион души беше угасен в газови камери, сред които македонските евреи, които представляваха 98 процента от общото македонско еврейско население, и една трета от общите македонски жертви във Втората световна война.
Никъде в Европа болестната концепция, наречена „окончателното решение на еврейския въпрос“, не беше реализирана по-ефективно, отколкото в окупираната тогава Македония. Изправени пред тези факти, ние сме длъжни да си зададем следните въпроси: имаме ли право ние, днешните поколения, да успокояваме нечия гузна съвест относно Холокоста на македонските евреи?
Позволено ли ни е да мълчим пред историческия ревизионизъм, който реабилитира извършителите и прославя виновните? Трябва ли да забравяме с чии подписи македонските евреи бяха системно лишавани от граждански, икономически и човешки права и изпращани на смърт”, постави въпроси Пендаровски.
„Ние имаме морално задължение да помним страданията на жертвите на Холокоста, имаме задължение да пазим истината и никога да не позволяваме тази трагедия да се повтори на никого. Нашите поколения прощават, но не забравяйте, че, макар злото да отнема светлината на живота, то не отнема вярата в хуманността, уважението към разнообразието и вярата в по-доброто утре”, посочи зам.-председателят на еврейската общност в Северна Македония Радойка Хелман Денковска.
„Тук съм, за да почета паметта на жертвите, да изразя своята подкрепа и солидарност с еврейската общност и да изразя истинското си приятелство с народа на Република Северна Македония“, посочи от своя страна Цега Мелаху – депутат от Кнесета на Държавата Израел.
