През отминаващата седмица особен знак остави протестното шествие, организирано от новосъздаденото „Движение за култура“, провокирано от уволнението на режисьора Александър Морфов от Народния театър.
Философът и университетски преподавател – проф. Георги Каприев – един от двигателите на „Движение за култура“ разказа пред „БАНКЕРЪ“, че в началото на седмицата представители на организация му имали среща със служебния министър на културата – маестро Найден Тодоров.
Информацията за срещата бе публикувана на сайта на Министерството на културата. Тя бе лаконична – съобщено бе, че маестро Тодоров е изразил готовността си да съдейства на „Движение за култура“ в желанието им за промени в законодателството в областта на сценичните изкуства.
Проф. Каприев внесе някои уточнения:
– Всъщност не става дума за промени, за реформа, а за „формиране“. Става дума за изработване на Закон за сценичните изкуства в България, какъвто у нас няма. Трябва ни закон, който да се отнася не само за театрите, а за сценичните изкуства като цяло. За този проблем – за липсата на законодателство – си говорим от 30 години.
Ето защо, от новосформиращото се „Движение за култура“, се срещнахме с министъра на култура по повод липсващата нормативна уредба. Той сподели, че в Министерството на културата също мислят върху този казус и са започнали да работят по изработването на Закон за сценичните изкуства. Министърът е изключително добронамерен и сподели, че е готов да изслуша всякакви наши предложения.
Как до този момент работят театрите?
-Има наредби, има вътрешни правилници, има Кодекс на труда. Има, например, правилник как да провеждаме конкурсите, как да се отчита финансово институцията. В конкретния случай възмущението ни е провокирано не само от махането на Морфов, а от факта, че директорът на Народния театър Васил Василев действа като дерибей, а в същото време юридически не можете да го пипнете! Той е като брониран, защото се позовава на вътрешните правила и си ги спазва по ноти. Отстранил е 30 души, а други 80 е назначил, като само Александър Морфов е уволнен дисциплинарно, а другите – по взаимно съгласие. Той има възможност да съсипе театъра юридически правомерно. И тази ситуация беше поводът да се съберем в „Движение за култура“, за да обсъдим какво можем да направим.
Когато в Министерството на културата избраха Васил Василев на конкурс, предполагахте ли, че ще се случи подобно нещо?
-Не, разбира се! Признавам си, че харесах програмата му. Изгледах представянията и на четиримата кандидати за директор на Народния театър. Но в този конкурс има сериозни недоразумения – най-скандалното е, че в изборните комисии от 12 души членове петима са представители на профсъюзите. Вие представяте ли си работодателите да назначават профсъюзните лидери? А представяте ли си профсъюзите да си определят работодателите? И тук говорим, че от 12 души петима са от синдикатите – още една крачка и ще имат мнозинство. Това трябва да се премахне от наредбата за конкурсите и в новосъздадения Закон за сценичните изкуства да бъде промислен съставът на комисията, която да избере директора.
Какви други недоразумения открихте при конкурса на Васил Василев?
-Концепцията му е три страници, а той пред комисията говори неща, които трудно биха се свързали с нея. Членовете на комисията са харесали представянето му и са гласували за него.
Как си представяте, че ще става избирането на директора според закона, който искате да изработите?
-Конкурс трябва да има, трябва да има нов нормиран състав на комисиите, методология на самото кандидатстване, интервю и най-важното – трябва да се върне един принцип, който е съществувал, но е бил премахнат от предишен министър на културата. Става дума за това първата година след избора на директора да бъде атестационна. Това означава, че след като изтече една година, същата комисия или друга да се събере, за да провери дали това, което директорът е обещал, го е изпълнил. От отговора на този въпрос ще зависи дали той ще остане на поста още три години. Освен това ще поискаме и вътрешна регулация на дейността на театрите. Защото, ако прочетете Правилника на Народния театър, който е писан от бившия му директор – Павел Васев, ще видите, че той реално може да направи всичко с вас – без да ви пребие до смърт и да ви убие. Всичко друго той има право да направи – той е Господ и няма на кого да се отчита.
Но все пак в Народния театър са били извършвани проверки и те не са показали нарушения.
-Да, директорът има само задължението да се отчита финансово и по този пункт се твърди, че е изряден. Но освен контрол върху финансите, друг не може да бъде осъществен. Например, не може да му се потърси сметка защо студентка от трети курс поставя в Народния театър.
Вероятно ще Ви отговори, че е открил специална студентска програма…
-Той няма нужда дори да се аргументира защо го прави. Ще каже: „Така съм решил и край!“ и това ще е юридически издържано. В момента в Народния театър репетира Катя Петрова, която е чудесен режисьор, Боян Крачолов, който е приличен, и студентката… Но това е законно. От „Движение за култура“ сме срещу тези безобразия. Ние не просто искаме да махнем Васил Василев, защото някой трябва да дойде на негово място и при липсващ закон е напълно възможно ситуацията да се повтори.
Какво освен избора на директора смятате да включите в Закона за сценичните изкуства?
-Ще искаме да се регламентира цялата структура, начинът на формиране на екипите, работното време – което е много чувствителна тема. Всеки театър по свое усмотрение е решил кое е работно време и кое е извънработно време. В някои театри са решили този ребус коректно, в други – не, но никой не може да се оплаче.
Ще разчитате ли на подкрепата на някои партии за Закона за сценичните изкуства, предвид предизборната обстановка?
-Не, на партиите ще им искаме вниманието, когато консолидират парламент. Сега сме дистанцирани от всякакви идеи за лобирания. В предстоящото Народно събрание ще има комисия по култура и с нея ще си сътрудничим. Ние искаме да работим с държавни институции, не с партии, не със синдикати.
Кога пак ще имате среща с министъра на културата за новия Закон за сценичните изкуства?
-В момента маестро Найден Тодоров чака от нас конкретни предложения, по които ще работят юристите в „Движение за култура“. После, след като те се обсъдят и премислят в Министерството на културата, ще бъдат публикувани за обществено обсъждане. И то няма да бъде от днес за утре, а за по-дълъг период от време. След това, след като се отчетат всички разумни предложения, проектът ще бъде внесен в Министерския съвет.
Целият този процес ще отнеме повече от година, може би две. Но трябва да се започне, а не да говорим по същата тема и през 1932 година.
