Върховният административен съд (ВАС) ще тълкува собствените си актове в полза на бизнесмена Васил Божков, с които отрича правото на държавата да търси вземанията си от хазартния му бизнес. Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев, който сочи две решения на ВАС, с които бяха прогласени за нищожни издадени актове за публични държавни вземания срещу две от хазартните дружества на Божков. С тях са установени за дължими налози в общ размер на повече от 355 млн. лв., които никой не вярва че ще бъдат събрани.
Посочените в тълкувателното искане две решения на ВАС представляват според прокуратурата неправилна съдебна практика относно правомощията на председателя на закритата вече Държавна комисия по хазарта, която трябваше да контролира приходите в сектора. Държавното обвинение оспорва изводите на съда, въз основа на които е изведена тезата че председателят на комисията нямал компетентност да издава въпросните административни актове. Нещо повече – прокуратурата посочва, че макар и застъпена в двете съдебни решения, тезата е аргументирана не само с различни, но и с взаимно опровергаващи се мотиви.
С първото решение е прогласен за нищожен акт за публично държавно вземане за такси за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. По тази сметка за период от 6 години бюджетът е бил лишен от приходи в размер на близо 330 млн. лв. с лихвите, които следва да бъдат събрани от флагмана на Божков „Еврофутбол“. Второто решение за установени публични държавни вземания за остатъка от общата сума е по отношение на „Евробет“, като дължимото е формирано от такса за поддържане на лиценз за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“ за период от 5 години.
“Систематичният анализ на така постановените решения показва, че макар изводът на двата съдебни състава да е еднакъв – материална некомпетентност на издателя на АУПДВ, мотивите, които са изложени, за да бъде обоснован този извод са коренно различни и в този смисъл последните взаимно се опровергават. В първото решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта генерално не разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания, в хипотезите на неплащане в установения срок на таксите по чл. 30, ал. 3 и чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, докато във второто решение е прието, че председателят на Държавната комисия по хазарта разполага с компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания в тези хипотези, но не и да определя размера на тези вземания“, пише в искането на прокуратурата.
В него е изложена хронологията на измененията на чл. 92 от Закона за хазарта, който предвижда през 2014 г., че “неплатените в срок такси подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а актът за установяване на вземането се издава от председателя на Държавната комисия по хазарта”.
От 2015 г. до атаката срещу Божков през 2020 г., разпоредбата е със следната редакция: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземанията се издава от председателя на Комисията.“
А след 4 август 2020 г. разпоредбата гласи: „Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно”.
Въз основа на горното прокуратурата стига до следните изводи:
- За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. председателят на ДКХ е, разполагал с изрично регламентирана в специалния закон компетентност да издава АУПДВ по отношение на задължения за такси по чл. 30, ал. 3 и променливата част от тях по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта.
- За времевия отрязък от 1 януари 2015 г. до 4 август 2020 г. на председателя на ДКХ е била предоставена компетентност за издаване на АУПДВ за всички видове държавни такси и лихви за забава.
- След 4 август 2020 г. законодателят не предоставя изрична компетентност на определен държавен орган за събиране на таксите, а препраща към общите правила за определяне на компетентния орган по реда на ДОПК.
Обявените за нищожни от ВАС актове срещу „Еврофутбол“ и „Евробет“ са издадени във втория период на 14 февруари 2020 г., когато председателят на Държавната комисия по хазарта е разполагал със законова компетентност да го издаде. Същевременно прокуратурата оспорва и друга теза на съда в подкрепа на Божков – че председателят на комисията нямал компетентност да издаде акта, понеже над него нямало горестоящ орган, който да осъществи административен контрол.
„Не може да се приеме тезата, че издавайки оспорените в първоинстанционното производство актове, председателят на ДКХ е възпрепятствал възможността за оспорването му по административен ред. Същата би била мислима единствено в случай, че приложимият специален закон не предвижда изрично кой е компетентният орган да издаде съответния акт”, мотивира се прокуратурата. И заключава, че след като компетентността на председателя на комисията произтича пряко от закона, но липсва горестоящ орган, който да упражни административен контрол, актовете подлежат само на съдебен.
Така ВАС ще тълкува приложимия закона по следните въпроси:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта?
2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?
