“Бенк ъф Инглънд” качи лихвените проценти с нови 25 базови пункта на 23 март и обяви, че очаква инфлацията на Острова да се охлади по-бързо от първоначалните оценки, въпреки публикувания ден по-рано скок на потребителските цени. С доста по-оптимистични нагласи по отношение на ниската скорост на икономическия растеж, седем от деветте члена на банковия паричен комитет гласуваха “за”, а двама “против” 0.25-процентното увеличение на основната лихва до 4.25 процента. Това е 11-то поред повишение на кредитните разходи в Обединеното кралство от декември 2021-а насам, но най-малкото от юни 2022-а.
Английските централни банкери, които се опитват да балансират слабия икономически растеж на страната и несигурността около глобалните банки с упорито високата инфлация, увериха в официалното си изявление след края на съвещанието, че ще продължат да следят изкъсо индикациите за инфлационен натиск, включително от пазара на труда и ръста на заплатите и на инфлацията в сектора на услугите. Те допълват, че при всяко доказателство за по-устойчив ценови подем, ще се изисква по-нататъшно затягане на паричната политика. “Бенк ъф Инглънд” очаква рязък спад на инфлационния натиск в периода април-юни въпреки изненадващия ценови скок до 10.4% през февруари. Преди тези шокиращи данни инвеститорите бяха поделени поравно – 50:50 – в очакванията си Английската централна банка да не променя лихвите за първи път от ноември 2021-а след спасителната акция за “Креди Сюис” и фалита на банката на Силициевата долина SVB.
“Бенк ъф Инглънд” отчете “големите колебания” на финансовите пазари по света, предизвикани от трусовете в банковия сектор, но оцени британската банкова система като стабилна. И обеща паричният комитет да продължи да следи зорко последствията от кредитните условия за домакинствата и бизнеса, и оттам – влиянието им върху макроикономическата и инфлационна политика.
“Бенк ъф Инглънд” прогнозира, че предприетите мерки, включително и бюджетът на Джеръми Хънт, ще ускорят хилавата британска икономика и ще повишат равнището на увеличение на БВП с около 0.3% през идните години. Банкерите очакват слаб икономически растеж през второто тримесечие на 2023-а
Националната банка на Швейцария също продължава политиката си на възходящ лихвен цикъл, въпреки че страната се сблъсква с най-мащабната си от години насам банкова криза. На 23 март тя последва Европейската централна банка и качи лихвените си проценти с 50 базови пункта – до 1.5 процента.
В официално изявление банковият председател Томас Йордан увери, че повишението на лихвите е било наложително, защото инфлацията остава упорито висока: според публикуваните през този месец данни индексът на потребителските цени е нараснал с 3.4% на годишна база – най-високото ниво за последните повече от десет години.
Швейцарските централни банкери очакват инфлацията да започне да се нормализира през идните месеци и индексът на потребителските цени да е средно 2.6% през 2023-а и 2% през 2024-а. Те обаче предупреждават, че икономическият растеж на страната няма да е толкова силен колкото са очаквали и ще е не повече от 1% през тази година заради по-слабото задгранично потребление и загубата на покупателна мощ заради инфлационния натиск. Безработицата ще се задържи ниска, а използваемостта на производствения капацитет вероятно леко ще падне.
Лихвеното решение на Националната банка на Швейцария е важно защото е взето в особено предизвикателен момент за икономиката на страната – непосредствено след като швейцарските финансови регулатори принудиха националния банков първенец “Ю Би Ес груп” да купи изправената пред колапс “Креди Сюис груп” за 3 млрд. шв. франка.
След лихвеното увеличение от 23 март кросът щ. долар/ шв. франк потъна до най-ниската си котировка от 15 март насам и в 14.20 ч. българско време беше 0.9157 франка за един долар. След като валутната двойка евро/шв. франк се изкачи до паритет, еврото леко омекна – до 0.9971 франка за едно евро.
Европейската централна банка качи през миналата седмица лихвите си с 50 базови пункта, а ден по-рано Федералният резерв направи щадящо лихвено повишение с 0.25 процента.
