Г-7 вероятно ще се въздържи да преразгледа тавана на котировките на руския суров петрол през тази седмица, въпреки предварително събраните факти, че суровината се продава доста под установения лимит от 60 щ. долара за барел. Държавите членки на Европейския съюз са били информирани през уикенда от “отговорниците” за сектора, че е налице слаб интерес от страна на Г-7 – групата, която трябва да определя и да променя тавана – да коригира на този етап ценовите равнища, твърдят запознати с въпроса лица. Преговорите между Европейската комисия и Г-7 вероятно ще продължат след срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел на 24 март, допълват добре информираните източници.
Европейските държави и техните партньори са предприели ред стъпки (включително и ценови лимити на руското черно злато и рафинирани продукти) за редуциране на петролните приходи на Русия – ключов източник за националния бюджет, за да ограничат възможностите на Кремъл да финансира войната си в Украйна. Тези тавани обаче са определени така, че да не спират руските петролни доставки за световните пазари, което може да доведе до дефет на предлагането и повишение на котировките.
Страните от Г-7 първоначално се споразумяха да преразгледат ценовото равнище в средата на март, като правната рамка на ЕС повелява лимитът да се поддържа на 5 под средните пазарни котировки. От публикувания през миналата седмица доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) става ясно, че руският суров петрол и рафинирани продукти са се продавали под договорените през февруари ценови тавани. Среднопретеглената котировка на руското черно злато е била 52.48 щ. долара за барел, включително разходите за корабен превоз и застраховки. Базовият руски сорт “Уралс” се е продавал за 45.27 долара за барел на черноморския пазар, а другите марки ESPO, “Сахалин” и “Сокол”, предназначени за Азия, са се търгували доста под въпросния лимит, твърдят експертите на МАЕ.
Говорителката на щатското министерство на финансите Мегън Апър заяви през миналата седмица, че анализът на МАЕ потвърждава, че ценовият таван работи и ограничава руските приходи и възможности да финансира военните действия, като същевременно поддържа пазарите на енергийни продукти добре снабдени.
Полша и Балтийските републики настояват за редукция до поне 49 долара за барел, за да се окаже допълнителен натиск върху руските финанси, твърди дипломат от ЕС. Преамиерът на Естония Кая Калас сподели в “Туитър” през миналата седмица, че “е време да се преразгледа и понижи още повече тавана, за да се ограничат възможностите на Русия да води войната в Украйна”.
Дипломатите от ЕС са били уведомени на 19 март, че обсъжданията в Г-7 не показват признаци за промени, твърдят две лица, запознати с дискусиите. Европейската комисия пък е уверила, че тези разговори ще продължат , включително и след тазседмичната среща на върха на лидерите от ЕС, въз основа на предоставените от МАЕ данни.
Някои държави, като Съединените щати, не са особено склонни да променят ценовите равнища с мотив, че таванът работи, защото руските приходи намаляват, а разходите се увеличават, като същевременно световните пазари са добре снабдени с черно злато. Оценката на влиянието на лимита обаче е сложна, отчасти защото той е въведен успоредно с ембаргото на ЕС, забраняващо вноса на руските горива на най-големите пазари на Москва. Група изследователи пък съобщи неотдавна, че Русия е продала част от суровия си петрол над ценовия таван и препоръча да се вземат мерки.
Според договорените правила, компании от ЕС и от Г-7 могат да предоставят корабни и застрахователни услуги за транспортиране на руско черно злато до трети държави от глобуса единствено когато те са купени под ограничителните котировки. Русия обаче може да транспортира и да продава петрола си на каквато и да било цена, ако не ползва услугите и плавателните съдове от Г-7 и ЕС.
