Премиерът на Унгария – Виктор Орбан – ограничи възможността на унгарската централна банка да затяга паричната политика, задълбочавайки разногласията с паричните стратези по отношение на най-високото инфлационно равнище в страната в рамките на Европейския съюз. С декрет, публикуван в късните часове на 22 март, правителството не допуска местните институционални инвеститори и едри индивидуални депозанти да се възползват от кредитните инструменти на централната банка с доходност, равна на базовата лихва от 18%, която също е най-високата в ЕС. И в допълнение, кабинетът на Орбан удължи с три месеца – до 30 юни – срока на тавана на лихвения процент, който търговските банки могат да начисляват на депозитите.
Тези мерки изостриха сблъсъка между Орбан и шефа на централната банка Дьорд Матолчи относно посоката на паричната политика. Двамата близки до неотдавна сътрудници се обвиняват публично за задълбочаващата се рецесия, за надхвърлилия с 25% годишно ценови ръст и за несигурния форинт – една от най-силно колебаещите се валути в световен мащаб през миналата година.
Правителствената акция е обявена по-малко от седмица преди централните банкери да проведат дългоочакваното си съвещание на 28 март, на което те трябва да представят новите инфлационни прогнози и да дадат насоки за бъдещата посока на кредитните разходи. Матолчи и колегите му обаче се противопоставят на правителствения натиск да започнат да свалят 18-процентната базова лихва като се мотивират с необходимостта да озаптят инфлацията и да стабилизират форинта.
Унгарската валута обаче поскъпна след решението на Будапеща и в 16.32 ч. българско време на 23 март се разменяше срещу 384.05 форинта за едно евро. Унгарската парична единица е сред фаворитите за сделките carry-trade, при които търговците купуват активи с по-високи лихвени проценти (като форинта) със заеми, теглени при по-благоприятни лихвени условия в други валути.
Последните рестрикции се очаква да имат ограничено влияние върху форинта, защото не премахват неограничения достъп на чуждестранните институционални инвеститори до еднодневните депозити чрез валутни суапови сделки с унгарските кредитори. Те дори могат да засилят унгарската парична единица като понижат доходността на локалните инструменти, намалят цента на суаповите валутни контракти и увеличат печалбата от carry trades.
Орбан, който разпореди мащабни държавни интервенции в икономиката от 2010-а насам, използва своята власт, за да облекчи паричните условия, включително чрез програма за правителствено субсидиране на корпоративните кредити и чрез ограничаване на ипотечните лихвени проценти. Последните мерки засягат кредитните програми “близнаци” на централната банка със срокове до падежите, съответно от една седмица и един месец, помагащи за управляване на ликвидността и за затягане на паричната дисциплина, успоредно с основния еднодневен депозит. Те също ограничават и лихвения процент, изплащан от търговските банки по краткосрочните депозити, до средната доходност на тримесечните държавни ДЦК, която в момента е под 15%, в сравнение с базовите 18 процента.
