Новоназначеният посланик на Съединените американски щати у нас Кенет Мертен връчи акредитивните си писма.
България и САЩ ще продължат да задълбочават стратегическото партньорство в условията на съществуващите регионални и глобални предизвикателства. В областта на отбраната и сигурността заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова и Кенет Мертен са поставили акцент върху съвместните усилия за откриването на потенциални решения за поддържане способностите на Българските военно-въздушни сили.
Оценени са били и усилията на страната ни за постигане на енергийна диверсификация чрез пускането в експлоатация на интерконектора България-Гърция, както и предприетите действия за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ и перспективата за изграждане на нови мощности.
Специално внимание е било отделено върху необходимостта от повишаване на свързаността и сътрудничеството в изграждането на транспортната инфраструктура в региона по оста Север-Юг, като част от укрепване на Източния фланг на НАТО.
Заместник-министърът и посланикът са единодушни, че присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще е катализатор на необходимите вътрешни реформи в страната и положителен сигнал към останалите държави от региона.
България и САЩ ще си взаимодействат за постигане на напредък в процеса на европейската интеграция на страните от Западни Балкани на основата на утвърдените критерии и постигнатите договорености също беше във фокуса на срещата. А по отношение на реконструкцията на Украйна, акцентът е поставен върху намирането на устойчив подход, който да помогне за възстановяването на икономиката на страната, но без да се застрашават търговските връзки в региона.
През последните няколко години САЩ заемат сравнително неголям, но устойчив дял във външната търговия на България с относителни тегла от порядъка на 1.5% от износа на нашата страна и 0.9% от вноса. След 2020 г. стокообменът ни надхвърля 1 млрд. долара.
Износът ни за САЩ включва основно: медицински, хирургически, зъболекарски, ветеринарни инструменти и апарати; семена от слънчоглед; ламарини, листове и ленти; интегрални схеми и електронни микрокомплекти: етерични масла; инструменти и апарати за измерване или контрол на дебита, нивото, налягането; препарати от видовете, използвани за храна на животни; медикаменти; автоматични машини за обработка на информация; минерални или химични азотни торове: алуминиево фолио и други.
Вносът ни от САЩ се състои от: нефтен газ и други газообразни въглеводороди: Нефтен кокс, нефтен битум и други остатъци от нефт или от битуминозни минерали: въздухоплавателни превозни средства; Медни руди и техните концентрати; Отпадъци и отломки от мед; Интегрални схеми и електронни микрокомплекти: пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства; автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и други.
Съединените американски щати са сред основни търговски партньори на България в износа ни за трети страни. През миналата година стокообменът ни надхвърли 1.92 млрд. долара и е рекорден в двустранната търговия.
Към момента американските инвестиции у нас са близо 850 млн. евро и има голям интерес на компании от САЩ към страната.
По думите на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов, американският пазар е сред основните експортни дестинации за български изделия от високотехнологичния спектър. Те са съсредоточени в енергетиката, автоиндустрията, ИКТ, фармация, аутсорсинг и други. За последното десетилетие в ИКТ сектора три от петте най-големи компании, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, са от САЩ.
Важно място в двустранната търговия заема Американската търговска камара в България, която обединява 320 компании, една трета от които са американски фирми.
Секторът на информационните и комуникационни технологии е една от най-перспективните области за привличане на американски инвестиции у нас. САЩ са световен лидер в тази сфера и все повече американски компании от IT сектора насочват свои дейности към нашата страна. Като успешни примери в това отношение могат да се посочат „Хюлет Пакард“, „Майкрософт“, IBM и „Сиско Системс“, които продължават да инвестират и развиват дейността си у нас. От своя страна, България има несъмнен интерес от по-нататъшното привличане на американски инвестиции във високотехнологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност, които да способстват за ефективното преструктуриране на икономиката и устойчивото развитие на експортно-ориентирани производства и стопански сектори, способни да издържат на силен конкурентен натиск при поддържането на рентабилни ценови равнища.
