Председателят на Националната банка на Хърватия Борис Вучич не приема обвиненията, че еврото е виновно за повишението на цените в страната след въвеждането му на 1 януари 2023-а. И посочва, че най-едрите ценови скокове са във фризьорските салони и магазините за кафе. Докато издръжката на живота като цяло почти не се е променила.
В интервю за „Файненшъл таймс“ Вучич отхвърля оплакванията, че местният бизнес е бил принуден да повиши значително цените и отбелязва, че въвеждането на единната европейска валута е качило „малко“ разходите. „Можем да кажем убедено, че влиянието на еврото върху цените не е съществено“, казва Вучич. И добавя, че то е тласнало нагоре цените с максимум 0.4 процента.
Когато другите държави въвеждаха еврото, обичайните гледки бяха на масови протести на потребителите, които убеждаваха, че бизнесът го използва като извинение да подмени ценовите етикети нагоре. Критиците в Германия дори измислиха думата „Teuro“, за да опишат това явление – адаптация на думата „teuer“, която на немски означава скъп.
Подобна е и историята в Хърватия, която се присъедини към блока на единната европейска валута в началото на тази година – когато инфлацията беше двуцифрена. Страната е и много по-бедна от много други европейски нации – БВП на глава от населението е бил 50% от средния за еврозоната през 2021-а, по оценка на Световната банка. А това означава, че населението е много по-уязвимо на ценови ръст.
Осъзнавайки риска от публично недоволство, министърът на икономиката на Хърватия Давор Филипович предупреди търговците на дребно „да не се опитват да мамят хърватските граждани“. През първите две седмици на използване на единната европейска валута инспектори са наложили глоби за общо 234 хил. евро на компании за необосновано увеличение на цените. Правителството също определи и ценови таван на осем стоки от първа необходимост – от захар до пилета, като изиска от магазините да излагат стойностите както в куни, така и в евро до края на 2023-а.
Централните банкери на Хърватия следят ценоразписите на ресторантите и кафенетата чрез извличане на данни от Wolt – финландска технологична компания, известна с платформата си за доставки на храни и стоки, и сверява ценовите онлайн промени на хиляди продукти. Само 10% от цените на едрите търговци са се повишили след въвеждането на еврото, 25% са се понижили, а 65% са останали непроменени, посочва блог на официални представители на хърватската и на Европейската централна банка.
Вучич, който отпразнува гладкото въвеждане на единната европейска валута в страната си с персонала, с кекс във формата на евро и шампанско, посочва, че най-големите ценови скокове са били в салоните за мъжко подстригване, в кафенетата и в салоните за красота. Оторизираните органи обаче са констатирали също, че някои ценови повишения през януари са били коригирани надолу няколко седмици по-късно. Просто защото хората са отказали да купуват кафето им. Което показва, че пазарите „все още са живи и работят“.
Еврото се разменяше срещу 7.5 куни преди прехода на Хърватия към единната европейска валута. А хърватските търговци на дребно определяха психологически по-атрактивните цени, примерно като 9.99 куни. Едно от големите опасения беше, че след прехода тези стойности ще бъдат закръглени нагоре, примерно на 1.39 евро, но централните банкери са установили, че само ограничен брой търговци са се възползвали от този трик.
Потребителските организации обаче не са убедени, че тези находки са верни. Шест от тях са използвали проект за „тайни купувачи“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след въвеждането на еврото и са констатирали доказателства за закръгляване на цените нагоре и за резки увеличения.
Таня Попович Филипович от CEIP – една от шестте групи на потребителите, твърди, че много хървати имат „отрицателно мнение“ за еврото и го свързват с инфлацията. А резултатите от проекта „доказват, че тревогите на гражданите за ценовите повишения след въвеждането на единната европейска валута като официално разплащателно средство са оправдани“. Педикюрът и някои видове подстригвания, проследени от тайните купувачи, са стрували с 25% повече през януари отколкото преди въвеждането на еврото. Цената на един кг ориз се е качила с 14% между декември 2022-а и януари тази година, на един кг картофи – почти двойно от миналия ноември до януари 2023-а, а на опаковка йогурт – с една четвърт.
