Ако компаниите бъдат задължени да разкриват публично данъците, които пащат на всяка отделна държава, това може да ограничи данъчните измами и неплатени налози на интернационалните играчи и да редуцира риска от нанасящи щети разправии с местните власти, твърдят активисти, поставящи ребром въпроса на американските фирмени бордове. Коалиция от инвеститори и агитатори ще потърсят подкрепа от акционерите за по-голяма данъчна прозрачност на годишните събрания на няколко от най-големите щатски корпорации през идните седмици, което ще е последният фронт в битката за отчитане на екологичното, социалното и корпоративното управление (ESG).
„Инвеститорите трябва да знаят колко близо до границата са корпоративните данъчни стратегии, така че да могат да оценят какъв риск са склонни да поемат“, посочва Иън Гари – изпълнителен директор на Коалицията за финансова отчетност и корпоративна прозрачност.
Активистите са окуражени от правните промени в Австралия и Европейския съюз, целящи да принудят компаниите да разкриват повече данни за данъците си на държавно равнище, въпреки че някои от най-големите групи за управление на фондове в Съединените щати продължават да се противят на идеята. Подобна прозрачност, според критиците, ще направи фирмите обект на враждебен интерес и може да приключи с увеличение на данъчните им сметки по света, в ущърб на акционерите.
Коалицията първо насочи усилията си към технологичните компании през 2022-а, в процеса на споровете за начина, по който едрите играчи от бранша прехвърлят печалбите си в юрисдикции с ниски налози, за да плащат по-скромни сметки, и впоследствие през тази година разшириха кампанията си към петролния бранш.
Един от членовете на коалицията – „Оксфам Америка“ – представи предложения на акционерите на „Ексън мобайл“, „Шеврон“ и „Коноко Филипс“ за въвеждане на данъчна отчетност държава по държава и посочи, че „неплащането на данъци е ключов двигател на неравенството“ и че „икономическите предизвикателства са увеличили опасенията на правителството за избягването на корпоративни налози“.
ОИСР изисква от компаниите да разкриват данъчните си вноски по държави единствено за сведение на данъчните власти, но публикуването на тази информация е спорно. Най-големите световни мениджъри на активи се противопоставят остро на подобна публичност: „Блек рок“ и „Вангард“, чиито индексни фондове имат големи вложения в повечето регистрирани на борсата дружества, гласуваха против предложенията за данъчна прозрачност в „Амазон“, „Майкрософт“ и „Сиско систъмс“ през миналата година.
Един едър фондов мениджър посочва, че фирмите, които се показват над парапета като огласяват плащанията си по държави рискуват прецизен контрол, който може да навреди на репутацията им. Той допълва, че е работа на правителството да определя политиката на публикуване на налози и че на него и на колегите му им е трудно да подкрепят предложения, целящи публичност.
Тези разногласия лъснаха още по времето на сесия на консултантската инвеститорска група в щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси през декември 2022-а. Един от членовете й загатна, че подобни публични информации могат да провокират допълнителни данъци, които да намалят доходите на акционерите. Друг пък опонира, че акционерите вече са изложени на риска от данъчни разправии без да подозират къде точно ще възникнат.
Петролните корпорации „Шел“ и „Хес“ са сред малкия брой ентусиасти, които огласяват доброволно какви налози са платили в отделните държави, в които работят. Активистите пък посочват, че изискването не е обременяващо откакто Въшингтон е разпоредил на компаниите от миннодобивните сектори да разкриват поне данъчните вноски за всеки отделен проект. От началото на годината ЕС започна да изисква от мултинационалните корпорации да обявяват данъчните си плащания в страните членки на общността и в определени данъчни убежища. Правителството на Австралия пък внесе на 6 април проект на номативна уредба, която ще изисква пълен отчет държава по държава. Най-масова акционерна подкрепа на предложението за този начин на отчитане е регистрирана в „Сиско“ през декември 2022-а, когато 27% от акционерите са гласували „за“.
