Последната вълна на петролния бум в Пермския басейн се очаква да добави към глобалното производство еквивалента на общия добив на Иран. Този растеж обаче ще прилича по-скоро на капки в морето отколкото на нефтен фонтан и ще са нужни години, за да се неутрализира хватката на ОПЕК+ върху пазара на суровината.
Най-големият американски петролен басейн, който обхваща части от Западен Тексас и югоизточно Ново Мексико, ще увеличи производството с 40% докато достигне върховите 7.86 млн. барела на ден през 2030-а, показва изследване на четирима водещи анализатори на агенция „Блумбърг“. Този добив ще е по-висок от количествата, изпомпвани от всички членове на ОПЕК с изключение на Саудитска Арабия, но перспективата е съпроводена с множество уговорки.
На първо място е ниската скорост на растеж: през тази и през идната година не се очаква сериозно увеличение, така че Перм няма да помогне особено за облекчаване на сегашните глобални проблеми с движената от енергията инфлация.
На второ място, производителите, които реализираха рекордни печалби през миналата година, нямат особени стимули да изпомпат бързо оставащите им площи, защото инвеститорите ценят по правило дисциплината.
Трето, недостигът на всичко – от работна ръка до железни тръби и сондажни съоръжения, също ще ограничи растежа, ако и когато компаниите решат да увеличат доставките.
Накрая, въпреки че президентът Джо Байдън напоследък приканва бранша да продължи да качва добива, той е включил в дневния си ред и битката срещу промените на климата, което означава, че политическата конфигурация лесно може да се обърне срещу шистите.
Бавният възход на Перм вероятно ще създаде проблеми на потребителите. Изненадващото решение на ОПЕК+ от този месец да ореже производството на черно злато, разтърси глобалните стопанства и на практика постави праг под петролните котировки. И формира нова идентичност на световен лидер на петролния растеж на стогодишното поле, популярно със слоевете от напоена с петрол скала.
Авторите на изследването – „Стандард енд Пуърс глоубъл“, „Ристад енърджи“, „Уд Макензи“ и „Енверъс“ – очакват Пермският басейн да добавя средно по 2.4 млн. барела черно злато на ден до 2030-а към количествата от 2022-а. Това се равнява на почти цялото производство на Иран – петият по големина член на ОПЕК и партньори.
След като прехвърли върховия си потенциал през 2030-а, спадът на производството от полето ще е бавен и то ще остане надежден стълб за глобалните петролни пазари в продължение на десетилетия. „Ристад“ и „Ес енд Пи глоубъл“ предвиждат, че през 2035-а продукцията на Перм ще е с 1 млн. барела дневно по-висока от тазгодишната. При такъв растеж, според прогнозите на американската администрация, националният добив на горивото ще се движи между 12.3 и 13.3 млн. барела на ден (по-висок от рекордния годишен продукт на Саудитска Арабия през 2022-а) през всичките години до 2050-а.
Другите щатски петролни региони като Ийгъл форд в Южен Тексас и Мексиканският залив са със стабилни или намаляващи количества от суровината, така че на Пермския басейн се пада честта на водеща сила в общото американско нефтено производство. Задачата е изключително важна, защото Америка в момента изглежда по-скоро като мишена за ОПЕК+ за разлика от 2019-2020-а когато петролните гиганти се изпокараха и Вашингтон играеше ролята на миротвоец.
По оценка на експерти от бранша, петролният алианс Рияд-Москва има потенциал да донесе всякакъв род беди на щатското стопанство и дори да застраши кампанията по преизбирането на президента Джо Байдън.
Априлското решение на ОПЕК+ да ореже добива за втори път след визитата на Байдън в Саудитска Арабия през миналото лято, за да иска увеличение на производството, може да се окаже само началото. То повиши петролните котировки с около 5 щ. долара за барел, което означава по-високи инфлационни рискове отпреди и по-големи постъпления във военната хазна на руския президент Владимир Путин.
Много по-важно обаче е какво означава решението на ОПЕК+ за вероятния тренд на петролните цени през идните години. Очевидно е, че геополитическите връзки се променят и Рияд изпада от орбитата на Вашингтон. Саудитците определят производствените количества черно злато в координация с Русия, а когато искат да намалят градуса на напрежение с регионалния съперник Иран, се обръщат към Китай за посредник, изолирайки Съединените щати.
С други думи, западното влияние върху петролния картел е в най-ниската си точка от десетилетия насам. Да не говорим, че лидерите на групата имат свои лични интереси: саудитският престолонаследник Мохамед Бин Салман иска да постави икономиката на страната си на по-здрави основи и да я направи независима от петролните постъпления, а Путин иска повече пари за войната си.
Междувременно, заплахата от сериозна конкуренция от щатските шистови петролни полета, която служеше като бериера пред ценовите скокове в миналото, намалява.
И в хода на усилията на световната общност да свие употребата на изкопаеми горива, които по-високите цени ще засилят, впускането към по-интензивно помпане на черно злато през миналата година показва, че икономиката на нулеви въглеродни емисии остава по-скоро дългосрочно вдъхновение отколкото краткосрочен двигател.
Тези обстоятелства дават основание на някои анализатори на бранша да прогнозират котировки от над 80 щ. долара за барел през идните години – доста над средните 58 долара за барел в периода между 2015-а и 2021-а.
В обедните часове на 19 април базовият сорт „Брент“ с доставка през юни се търгуваше за грубо 83 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI с доставка рез май – за 79 долара за барел.
За глобалната икономика по-ограниченото предлагане и по-високите цени са лоши новини.
Едрите петролни износители са големите победители, а за вносителите, каквито са повечето европейски държави, по-скъпата енергия е двоен удар, защото възпрепятства растежа в условията на повишение на инфлацията.
Съединените щати са някъде по средата между тези две групи: като голям производител на черно злато те печелят от по-високите котировки, но тези средства не се разпределят равномерно.
Икономисти на „Блумбърг“ пресмятат, че за всяко повишение на цената на суровия петрол с 5 щ. долара за барел, щатската инфлация ще се качва с 0.2%, което не е драма, но не е и желателно точно когато Федералният резерв се бори да си върне контрола върху цените.
