Една от съществените части за работата на европейските институции и най-вече тази на депутатите е с нищо неподправеният лобизъм. Правенето на политика без лобизъм е жалко. Жалък е и фактът, че се харчат удивително много пари, при което прозрачността в името на обществения интерес просто губи всякакъв смисъл. А прозрачността на институциите е предпоставка за тяхната легитимност. Жалко, че тук цари и безправие, което превръща автоматично „безвкусния“ и обективен лобизъм във „прокиснала“ уж узаконена корупция!
Лобизмът изначало се представя като нещо нормално и допълващо политическия живот. Най-краткото определение е: неформален натиск в полза на определено политическо решение, което почти винаги не е и най-правилното.
Лобистите ясно трябва да заявят кого представляват и да се въздържат от т. нар. от тях „търговски лобизъм“, който по нищо не се различава от делничната корупция.
С технологичния бум и хибридната информационна война, лобизмът започва все повече да подкопава нормалността, която се оказва едно най-обикновено… относително понятие.
В Европейската комисия
има доброволен регистър, в който лобистите декларират
кои са и по какъв начин се финансират.
На пръв поглед всичко е в рамките на допустимото. Но тук идва първият извънредно „тънък“ момент…
Благодарение на прекаленото либерално мислене и създаването на един „концерт по желание“, в момента не се знае каква е точната бройка на лобистите. Според официалните данни от т. нар. регистър, числеността им се движи между 15 000 и 20 000 души, но това е само за доброволно призналите си, че си изкарват хляба с подобна дейност. Плюс… 2500 лобистки организации. Като само Европейският парламент е бил накацан… от 4750 „посредници“ между евродепутатите (от една страна), а от друга – трансграничните корпорации, управляващите и опозицията в държавите членки на ЕС и… международните НПО-та, зад които срамежливо или съвсем открито надничат „едни“ милиардери. Само за сравнение – във Вашингтон се трудят 34 000 лобисти…
Вярно, това са данни отпреди 17-20 години. Използваме ги защото по-пресни не успяхме да открием. Все ми се струва обаче, че за
последните две-три петилетки бройката ще е набъбнала чувствително.
И оттатък, и отсам Атлантика. Хеле пък след анексирането на Крим от Русия, когато Кремъл развърза кесията…
Да се върнем към днешната обстановка и да видим как седи въпросът с лобистката политика в Европейския съюз.
За да се сложат лобистките групи на една маса с демократичните процеси, трябва ясно да се каже на общността какъв е техният принос. Приносът е следният: лобистите предоставят субективна информация на членовете на Европейския парламент, които – ако проявят слабост – веднага се промъква корупцията.
Не знам
кое е по-опасното – че реалният брой на лобистите не е известен,
или че до процесите в техните общности гражданското общество няма никакъв достъп.
Това си е една черна дупка – никой не знае откъде влизат парите, в какви посоки биват разпределяни и какъв е крайният ефект. Още една предпоставка да бъде създаден задължителен регистър, но не само за лобистите и техните структури, но и за техните „пациенти“ (мишени или обекти на ухажване).
За да обобщя всичко написано дотук, ще разгледам пресния пример за тъмната страна на лобизма и как той се превръща в “законна корупция”, за да ви дам отговор на всички въпроси.
Става въпрос за
скандала с китайския технологичен гигант Huawei
и влиянието му в Европейския парламент (ЕП).
Според Politico, Федералната прокуратура на Белгия е възложила на следователите си да проучат обвиненията, свързани с активна корупция. Предполагаемият подкуп е облагодетелствал Huawei.
В случая има и българска следа, тъй като Адам Мухтар е настоящ сътрудник на евродепутата Никола Минчев. Колкото и да им е неприятно на смъртните врагове на „Продължаваме промяната“, бившият председател на Народното събрание няма нищо общо със скандала. Тъкмо обратното – щом разбира за инцидента, Минчев тутакси уволнява сътрудника си.
Според медийната биография на Мухтар, той е работил като консултант в Европейския парламент в продължение на десет години. През това време е обслужвал повече от дузина евродепутати от различни политически групи, включително и
заместник-председателя на ЕП Александър Алваро цели… 8 години.
Започва кариерата си в Брюксел като програмен директор на Европейския съюз на еврейските студенти, после става директор на Службата по европейските въпроси на B’nai B’rith International (най-старата еврейска организация с централа във Вашингтон). Той е преподавал теория на политическите науки на студенти от първа година в Университета в Аахен (RWTH Aachen) и има магистърска степен по политически науки, икономика и изследвания на развитието. Редом с това е основател и управител на EU40…
В момента Мухтар е разследван за негови прегрешения от 2015 г. насам, докато Никола Минчев е евродепутат от 9 юни 2024 година.
Според Politico, Белгийската федерална прокуратура разследва дейността на 15 „броя“ бивши и настоящи евродепутати. Съмненията са, че лобистите са се опитали да ги подкупят с прекалено скъпи подаръци, уреждайки по този начин благоприятно политическо решение в полза на Huawei.
Предполагаемите нарушения
са извършвани много редовно и дискретно от… 2021 г. до днес.
Ето за това става въпрос – множество запечатани офиси, водене на разследвания, уволнения, оправдания и накрая… 4 години никой нищо не знае, а предполагаемата корупция си действа. Ако този скандал беше гръмнал в България, най-вероятно щяхме да отнесем един вагон с критики, да ни спрат поне един милиард евро по Плана за възстановяване и устойчивост и да ни друснат поне две наказателни процедури за отказ от върховенство на закона.
И сякаш неусетно стигнахме до сакралния въпрос „След като САЩ, Европейският съюз и Австралия подозират китайския технологичен гигант Huawei в шпионаж и го смятат за вреден по отношение на националната сигурност, кой ли му разреши да лобира и в Брюксел, т.е. в сърцето на Европейския съюз и НАТО?“
За да бъда максимално кратък, Huawei е подозиран в шпионаж в полза на Китай, който даже разполага с всички данни от софтуера на технологичния гигант. От това може да изведем твърдението, че купените лобистки кръгове са свързани с прокарване на
интересите на Поднебесната империя и комунистическата ѝ партия,
което може да се отрази на динамичните международни отношения днес.
Финансови, газови, технологични и всякакъв вид други лобисти харчат стотици милиони евро само и само да се харесат на Европарламента и Европейската комисия. Само за справка:
– през 2014 г. е установено, че финансовата индустрия харчи по 120 милиона евро годишно за лобита в Брюксел
– през 2016 г. газовите лобисти са похарчили в Брюксел 100 милиона евро;
– през 2022 г. дигиталната индустрия е похарчила повече от 113 милиона евро за лобиране в Брюксел, т.е. отбелязала е огромен скок в сравнение с 2021 г., когато разходите са „само“ 97 милиона евро;
– през 2023 г. т. нар. Big Tech (Alphabet, т.е. Google, Apple, Meta, Amazon и Microsoft) налива над 110 млн. евро годишно за лобизъм в Брюксел.
После ходи му вярвай на Европейския съюз как ще ни учи да се борим срещу корупцията…
