Една част от съществените компоненти при представянето на проектобюджета миналата седмица от страна на служебния министър на финансите Росица Велкова не са разбрани правилно. Заради грешки в преразказа се налага да внеса някои допълнителни ясноти.
С тези думи служебният премиер Гълъб Донев откри редовното заседание на Министерския съвет. Той коментира, че през последните дни мнозина говорят за бюджета с прилагателни и съществителни имена – вероятно, за да звучи техният прочит на бюджетните редове по-ефектно.
„Числата в бюджета, предложен от служебното правителство, отразяват реалността, с която сме длъжни да се съобразяваме – независимо дали ни харесва или не. Коментарите в стилистиката „перо по перо“ са много и от различен характер, но Министерството на финансите е готово да предостави информация на политическите партии за проектобюджета ред по ред, за да стане ясно какво всъщност представлява бюджетът на държавата“, обясни премиерът.
Гълъб Донев подчерта, че проектозаконът за бюджета за 2023 г. е разработен по действащото законодателство – както в приходната, така и в разходната си част.
Той поясни, че в него се оглеждат решенията на парламентите от последните две години и когато политиците критикуват служебното правителство за бюджета, те всъщност критикуват собствените си законодателни решения, на които именно се дължи и дефицита от 6.4 процента.
Донев обърна внимание, че в мотивите към законопроекта са посочени мерки за намаляване на дефицита до 3%, но те се не са включени в разчетите за 2023 година. Ако обаче сред посочените мерки има такива, които привлекат вниманието на народните представители, тяхното финансово отражение върху бюджета, ще бъде отразено в плансметката на държавата.
След това Гълъб Донев акцентира върху факта, че не трябва да се забравя, че точното място за обсъждането на бюджета на държавата е българският парламент.
„Всяка идея на финансист или политик за общите ни пари е необходимо да срещне разбиране в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, а впоследствие да получи парламентарна подкрепа – всичко друго е надприказване с нулева стойност“, категоричен бе премиерът.
Гълъб Донев засегна и темата за Националния план за възстановяване и устойчивост, като посочи, че през последните дни за него се говори предимно като приходи и разходи, а всъщност това са 12 законопроекта за реформи, които очакват одобрението на 49 Народното събрание.
Накрая премиерът завърши с поглед към решенията, които предстоят да се вземат на днешното заседание на Министерския съвет. Обяви, че на екипа му предстои да разгледа проект на разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за 2022 година на държавните предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала в размер до 50 процента.
„Да върнем обратно в бюджета 100% от печалбата на държавните предприятия изглежда примамливо, но крие сериозни рискове. Отговорното управление на държавата предполага обмислени, а не лесни решения“, завърши Донев, аргументирайки предстоящото решение на служебния кабинет.
