През 2022 година 84 български служители са загинали на работното си място – 16 души повече спрямо 2021 година.
“Очевидно условията на труд са се влошили, България продължава да е сред страните с най-голям брой смъртни злополуки. В такъв ден свеждаме глави, спомняме си за това какво не сме направили, опитваме се да преглътнем числата и поглеждаме напред как можем да подобрим условията, в които работят българите, и превенцията, така че да не се стига до фатален край.”
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на днешния Международен ден в памет на работниците, загинали и пострадали при трудови злополуки и професионални болести. Датата 28 април е обявена и за Световен ден за здравословен и безопасен труд.
Представители на конфедерацията и на социалните партньори отдадоха почит пред паметта на загиналите с поднасяне на цветя и венци пред мемориалната плоча, поставена до централата на КНСБ в София, и запазиха едноминутно мълчание. В памет на починалите работници при злополуки през 2022 г. до плочата бяха подредени запалени свещи във формата на тъжното число осемдесет и четири.
В отбелязването на деня участваха и зам.-министърът на труда и социалната политика проф. д-р Емил Мингов и директорът на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” Екатерина Асенова, представители на НОИ.
Димитров припомни, че през миналата година Международната конференция на труда е приела, че безопасните и здравословния условия на труд са основно човешко право на всеки работник. Той обърна внимание, че това е първото разширяване на основните човешки права от четвърт век насам. След това уточни, че с това решение Конвенцията № 155 за безопасност и здраве при работа от 1981 г. и Конвенцията № 187 за насърчаване на рамката за безопасност и здраве при работа от 2006 г. стават основни конвенции и всички държави – членки на Международната конференция на труда са длъжни да ги спазват, независимо дали са ги ратифицирали.
Президентът на КНСБ посочи, че на европейско ниво преди дни е взето важно решение – изменения в предложената Директива за надлежна проверка на устойчивото поведение на компаниите (Directive on Corporate Sustainability Due Diligence).
Промените ще подобрят поведението на европейските дружества и ще ги държат отговорни за нарушенията на правата на човека. Директивата е важна стъпка в борбата за по-добри условия на труд и зачитане на правата на човека в световен мащаб чрез насърчаване на устойчиво и отговорно корпоративно поведение в глобалните вериги за създаване на стойност. Важно изменение е засилването на участието на синдикатите като глас на работниците в плана и стратегията за надлежна проверка, включително и чрез възможността да представляват засегнатите лица пред съда.
