Предложеният от Европейския съюз „ремонт“ на дълговите нормативи оставя мнозинството държави от общността с недостатъчно средства за финансиране на прехода към чисти технологии, сочи проучване на британския мозъчен тръст New Economics Foundation. По сметки на експертите единствено Швеция, Ирландия, Дания и Латвия ще имат необходимите фискални възможности, за да изпълнят климатичните ангажименти да задържат глобалното затопляне под 1.5 градуса по Целзий.
Други 13 нации, между които Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия, няма да могат да инвестират достатъчно пари за постигане на собствените зелени цели на ЕС, отбелязва още мозъчният тръст. При това, точно когато блокът се опитва да се съревновава със Съединените щати и Китай за зелени технологии.
Съветът на учените е Европейската комисия да позволи по-големи заеми за климатични мерки.
Европейската комисия внесе на 26 април дългоочакваната реформа на фискалните правила, която разедини дълбоко страните членки по темата как да насърчат инвестициите и същевременно да засилят надзора върху правителствените разходи.
Въпросните нормативи, известни като Пакт за стабилност и растеж, ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП на съответната страна и публичният дълг – до 60% от БВП. Пактът в момента суспендиран заради пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна, като отмяната важи до 2024-а.
Според предложенията на Брюксел от средата на седмицата, 3-процентният дефицит и 60-процентният таван на дълга ще останат в сила, но се допуска по-голяма гъвкавост за редукция на задълженията чрез индивидуални планове на всяка отделна държава. Което, според еврокомисар Паоло Джентилони, който отгаваря за икономическата политика на ЕС, ще гарантира едновременно както равнопоставено третиране, така и отчитане на специфичното положение във всяка страна членка.
ЕК предлага всяка държава да представи своя схема за постепенно коригиране на задлъжнялостта чрез реформи и инвестиции, така че да вкара дефицитите си в норма за период от поне четири години. Ще има и специална клауза, допускаща изключение от общото правило в случай на дълбока икономическа криза, която изисква изключителни мерки, по правило забранени от пакта. В опит да удовлетвори Германия, която е предан страж на фискалната дисциплина, Брюксел предлага също страните членки да положат усилия да редуцират дефицита си с по 0.5% всяка година, ако той е над 3% от БВП.
Дълговете на държвите от ЕС скочиха драматично в резултат на провежданата щедра парична политика заради пандемията и впоследствие – заради завишените разходи за защита на домакинствата и бизнеса от космическите цени на енергията след руската инвазия в Украйна, за да бъде избегната рецесия. Така страните от блока се оказаха затънали в задължения и единственото нещо, за което всяка от тях е съгласна, е нуждата от реформиране на Пакта за стабилност и растеж. В момента публичният дълг на Италия е почти 150% от БВП, а на Франция – около 110% от БВП – доста над целевите тавани.
ЕК иска също да даде възможност на отделните държави да инвестират в цифров и зелен преход, за да парира предизвикателствата от Съединените щати и Китай, където енергийните разходи са по-ниски, а щедрите субсидии рискуват да съблазнят бизнеса да напусне Европа. Еврокомисарите признават също необходимостта блокът да „увеличи отбранителните си способности“ чрез „високи равнища“ на инвестиции и реформи.
