На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на април да бъде дефицит в размер на 1.13 млрд. лв. (0,6 % от прогнозния БВП), отбелязват от Министерството на финансите. За сравнение, за първите четири месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882,5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на Европейския съюз.
Приходите, помощите и даренията по КФП
към април се очаква да бъдат в размер на 19.91 млрд. лв. и нарастват с 2.13 млрд. лв. спрямо отчетените към края на април 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално на годишна база с 2.04 млрд. лв., неданъчните – с 373 млн. лв. , а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на миналата година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки, за които се плаща ДДС.
При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от данък върху доходите на физически лица и други данъци (включително и поради въведените от началото на 2023 г. целевите вноски по § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на България за 2022 г., Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална програма
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.04 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха 16.91 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
