Акулата от Уолстрийт „Джей Пи Моргън Чейз“ спечели наддаването за изправената пред фалит „Фърст рипъблик бенк“ в режисирана от правителството спешна интервенция след като досегашните усилия за спасяване на кредитора от Калифорния от частни играчи не успяха да попънят дупката в баланса му и клиентите се втурнаха да теглят депозитите си. „Джей Пи Моргън“ ще придобие активите на „Фърст рипъблик“, включително заеми за около 173 млрд. щ. долара и ценни книжа за 30 млрд. долара, както и депозити в размер на 92 млрд. долара. Купувачът и американската Федерална корпорация за застраховане на депозитите (FDIC), която организира продажбата, са се съгласили да си поделят загубите, както и евентуални вземания от персонални и търговски кредити, обяви официално агенцията на 1 май.
Главният изпълнителен директор на „Джей Пи Моргън“ – Джейми Даймън – пък каза, че „правителството на страната е поканило неговата банка и други да се включат, което са направили“ и „финансовата сила, възможности и бизнес модел на институцията му са позволили да внесат оферта за изпълнение на трансакцията с минимални разходи за FDIC“.
Така поредната банкова драма отвъд Атлантика получи решение след седмици на отчаяни опити за спасението й, последвало колапса на банката на Силициевата долина SVB и на „Сигнъчър бенк“. Подобно на швейцарския казус с поглъщането на „Креди Сюис груп“ от „Ю Би Ес груп“, режисирано от правителството и финансовите регулатори на алпийския оазис в един мартенски уикенд, и американският регионален кредитор, макар и по-дребнокалибрен, беше пласиран на едър банков играч с помощта на държавата през последния априлски уикенд. Просто защото „Фърст рипъблик“ бе на ръба на фалит и акциите й са търгуваха по около 6 щ. долара всяка срещу 150 долара година по-рано. На 24 април пък кредиторът съобщи, че е загубил депозити за 100 млрд. щ. долара рез първите три месеца на годината, което засили опасенията, че в блико време няма да е в състояние да работи самостоятелно.
Затварянето на банката от Калифорния щеше да предизвика цяла поредица от проблеми, най-вече свързани с незастрахованите й депозити, включително и инжектираните от дузина големи американски банки 30 млрд. долара. Както е известно, FDIC гарантира спестявания до 250 хил. щ. долара, а мнозинството клиенти на „Фърст рипъблик“ са заможни индивиди. Кредитирането също щеше да бъде разстроено, включително и на изстрадалия сектор на търговски недвижими имоти, в който приемачите трябва да рефинансират ипотеки за 137 млрд. долара през тази година и почти половин трилион долари през следващите четири. Да не говорим, че всякакви нови големи колебания могат да попречат на Федералния резерв преди предстоящото през идната седмица жизнено важно съвещание на паричния комитет за лихвената политика, на което се очаква да бъде взето решение за ново повишение на лихвите с 25 базови пункта.
