На днешния ден можем да си спомним за видния български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия Александър Малинов. Той е роден на 3 май през 1867 г. в село Пандъкли, Бесарабия.
Александър Малинов е министър-председател на 30-ото (1908-1910 г.), 31-вото (1910-1911 г.), 36-ото (1918 г.), 37-ото (1918 г.) и 47-ото (1931 г.) правителство на Царство България. Освен това той е бил и председател на XXIII обикновено народно събрание (1931-1934 г.).
Александър Малинов е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев. След това завършва право в Киев през 1891 година.
След идването си в България Малинов работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.
Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903 година.
Александър Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911 г.), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908 г.).
В нощта срещу 22 септември министър-председателят Малинов посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там премиерът Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“.
С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор.
Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.
По време на управлението на премиера Малинов са подготвени измененията в Търновската конституция от 1911 г., увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918 г.), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922 г.), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 година. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това си качество Александър Малинов става кръстник на княгиня Мария Луиза.
Малинов умира по време на предизборно събрание в София на 20 март 1938 година.
