На 6 май честваме Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън). Отбелязваме църковния празник на Свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци, и се провеждат свързани с култа към светеца фолклорни тържества и ритуали.
Едновременно с това се чества и Денят на Храбростта и на Българската армия, от 1880 година.
На този ден Българската православна църква чества паметта на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, традиционно възприеман като светец-воин и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във воините. Датата е определена в Новоюлианския календар.
Гергьовден е имен ден на хората с имената Георги, Гошо, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя (Гана, Ганка), Ганчо, Георгия, Жоро, Гочо, Гео, Ганчо, Геро, Галя, Галина, Гинка, Гергина, Габриела, Габриел и производните им и е петият най-празнуван в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден. Тази година празникът ще бъде отбелязван от 211 497 българи, според данните от Националния статистически институт. От тях 156 109 са мъже и 55 388 – жени.
В българския народен календар Гергьовден е сред основните празници през годината и често възприеман, като най-големият пролетен празник, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее: „Хубав ден – Великден, още по-хубав – Гергьовден.“
Трапезата обикновено е общоселска или въобще – групова. Прави се извън селището или на открито място, някъде на зеленина, за предпочитане край някое култово място – оброчище, параклис или манастир. Трапезата също се подлага по традиция, на ритуално освещаване, след което там се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и подобни храни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.












