Повод са публикуваните от КЕВР заявления за цени от 1 юли, където ключови числа са скрити заради търговска тайна
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. д-р Иван Иванов, в която настоява за максимална публичност и прозрачност на цялостния процес по ценообразуването в енергийния сектор, съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.
Повод за препоръката са публикуваните от Регулатора „заявления за утвърждаване на цени“, внесени от дружества лицензианти в секторите „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“, за ценовия период 1 юли 2023 г. – 30 април 2024 г., където на практика в значителна част от тях липсват крайните цени на електрическата и топлинната енергия. Проблемът е, че тези ключови числови изражения са заличени в документите с мотива за търговска и/или производствена тайна на дружествата.
„Обръщам внимание, че това са предложенията на дружествата за крайни цени, а не изходни данни за формирането им, за които би имало основания да се смята, че представляват търговска и/или производствена тайна“, пише омбудсманът, цитиран от БТА.
По този начин гражданите и други заинтересовани страни са лишени неоснователно от информация – в разрез с текста на чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетиката, съгласно който КЕВР публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия за утвърждаване на цени, заедно с всички изходни данни, категорична е Диана Ковачева.
„Недопустимо е в публикуваните от КЕВР предложения за цени да липсват самите цени. По този начин не се изпълнява целта на закона“, подчертава общественият защитник.
Ковачева се позовава и на правото на гражданите да получават информация, залегнало и в Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ, С 326/391 от 26 октомври 2012 г.).
Тя обръща внимание и на друг факт – с всяка изминала година се увеличава броят на дружествата от секторите „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“, които определят като „тайна“ предложените от тях крайни цени и подчертава, че „веднъж допусната, поради липсата на публичност и прозрачност тази практика подкопава доверието към регулаторния процес“.
„Като отчитам многобройните аспекти на сложната ситуация в енергийния сектор, свързана с екстремно високите цени на енергийните ресурси на международните пазари, както и на квотите за въглеродни емисии, категоричното е становището ми, че цялостният процес на ценообразуването в енергийния сектор следва да бъде максимално публичен и прозрачен“, пише Диана Ковачева. Тя настоява за предприемането на своевременни действия за публикуване на предложенията на дружествата лицензианти за крайните цени преди процедурата за обществено обсъждане на заявленията – чл. 14 от Закона за енергетиката.
В заключение омбудсманът подчертава, че поисканите от топлопреносните предприятия в пъти увеличения на цените на топлата вода и парното от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. са неоснователни, както и че търговията с електрическа и топлинна енергия трябва да се извършва при гарантиране и на интересите на потребителите – чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката.
КЕВР няма да допусне рязка промяна на цените на електроенергията и на топлинната енергия от 1 юли, коментира на 20 април председателят на регулатора Иван Иванов.
Понижаването на цената на природния газ в Европа и България ще даде обективна възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да вземе решение за по-ниски крайни цени за топлофикациите за регулирания пазар, каза за БТА заместник-председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Антон Иванов.
